В него се таеше някакъв особен смях, много по-страшен от всяка скръб - смях без сянка от радост, като усмивката на сфинкса, смях, студен като скреж и пропит от някаква мрачна увереност. Това беше властната и неизразима мъдрост на вечността, която се надсмиваше над празнотата на живота и над неговите безплодни усилия.

Ще се клонирам и ще се убия няколко пъти, за да направя пътека от себе си до местата, на които искаш да отидеш.

- Виж какво, Пушилка... - Малчо се позабави, както се беше надвесал над свещта, за да я духне. - Наистина ме е яд. Ти може да си мислиш, че това е свещ. Не е. И аз не съм аз. Аз съм някъде на път, лежа завит с одеялата по гръб, с отворена уста и го сънувам всичко това. Този, дето говори, не си ти и тази свещ не е свещ.

- Чудно тогава как мога да сънувам заедно с тебе - настоя Пушилката.

Но не го направи. Някъде вътре в него живееше наследствената твърдост и Кит си повтаряше отново и отново, че това, което могат да направят другите мъже, може и той. Тези думи се превърнаха в някакъв кошмарен припев и той ги повтаряше на тия, които го задминаваха по пътя. В други минути, когато почиваше, той наблюдаваше безстрастните индианци с яки като на мулета крака, които крачеха с по-тежък товар и им завиждаше. Те като че ли не спираха да отморят, а вървяха все напред и напред с постоянство и сигурност, които го ужасяваха.

- Каквото могат да направят другите, можем да направим и ние - каза му Кит, макар дълбоко в душата си се чудеше дали не преувеличава.

seems like a big deal now
but you will get over

when you get over
when you get older
then you will discover
that it's never over

— Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника.

— О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега трябва бързо да разтребя Вила Вилекула.

Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста й. Конят я следваше послушно.

— Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено.

— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.

Един мъж, след като се е сдобил с пари, с велика жена и с друг велик мъж за приятел и сподвижник, трябва, общо взето, да се ориентира единствено към покоряване на остатъка от Вселената.

В Ливорно, Сара започнала да получава припадъци на публични места, да изпада в транс и с леко страшен глас, сякаш от устата й говорели прастарите женски Сили на Земята, твърдяла, че е предопределена да се омъжи за Царя на този Свят. Всички й се подигравали, ама не много и не злонамерено, защото била най-красивото човешко същество, което някога били виждали. По описания на съвременници, била висока и стройна, бяла, с разкошни, дълги златни коси, с едва доловими лунички, а очите й меняли цвета си според желанието на звездите - от синьо, през всякакви нюанси на зеленото, та дори и до жълто като луната... Дори навикът й да си гризе ноктите до кръв й стоял добре и някак допълвал отвъдната й, леко изтрещяла хубост.

I had to leave

My life behind

I dug some graves

You’ll never find

once upon a time there was light in my life
but now there's only love in the dark
nothing I can say
   a total eclipse of the heart

I was trying to take pictures of the moon 
when I realized that there’s a little fox on the hill.

Oставиха ми повечето. Толкова мило. Толкова са добри приятелите ми. И се грижат за мен. Аз достатъчно добър ли съм? Грижа ли се и аз за тях или само им вкарвам филми и ги трипвам. Хмм.

Майка й отглеждала пчели и от трите сестри тя единствена помагала на Блез да събира мед от кошерите. Шарън смятала пчелата за най-съвършенното създание. Завиждала й не само за това, че умее да лети, но и на работата й - цял ден да прехвърча от цвят на цвят по полета и градини, а след това да се върне в кошера, да пожужи с приятелките си и нощем да прави мед. Веднъж открила пчелите, Шарън прогледнала и за техните посестрими. Стаята й била пълна с кутийки, в които гъмжели всякакви насекоми, невероятни бръмбъри, богомолки, скакалци, които оплювали ръцете й с тютюнева слюнка, цяла колония мравки и много много пеперуди. Тя обичал чудния свят на насекомите. Те не умеели да правят много, но това което умеели, го вършели изрядно. Със своето хоби обаче си спечелила презрението на по-големите сестри.

 - Господи, буболечки! - Извикала веднъж Роуз като влязла в стаята й.

 - Всеки, ама всеки може да обича куче или крава - отвърнала й Шарън. - Но трябва да си истински човек, за да обичаш буболечка.

 - Може ли някой да ми обясни, защо мама толкова се натиска да влезе в тая Колтънска лига? - попитах.

 - Защото иска да бъде друга - отвърна Савана.

 - Откъде й е влязло това в главата? - попита Люк. - Това не мога да го разбера. Откъде й хрумват такива глупости?

 - Хрумват й пътьом - обясни Савана.

 - По дяволите! - рече Люк - Нали догодина ще стане председателка на Гардън клъб. Това не й ли стига?

 - Виж какво, всеки може да членува в Гардън клъб - поясни Савана. - Единственото условие е да си бял и да можеш да бучнеш едно семенце в земята. Не, мама обича да има онова, което не може да има. Само то има значение за нея.

Now I know something you don’t.

Ще кажа още:

"Дишайте дълбоко",

и вие ще поемете дълбоко въздух и ще запомните тази миризма до края на живота си - дръзкия натрапчиво плодовит аромат на крайморските блата, едновременно нежен и похотлив, аромата на разгонения Юг, миризма, напомняща на току-що издоено мляко, сперма и разлято вино, допълнително парфюмирани с морска вода. Душата пасе като агне, поглъща красотата на отлива.

Освен нектар Sarrracenia minor, Sarracenia leucophylla и Sarracenia psittacina имат полупрозрачни петна в горната част на фуниите си, които от вътре огряни от слънцето приличат на отвори, прозорчета, в които насекомите се блъскат, опитвайки се да излетят от фунията. Така в крайна сметка насекомите често падат в дъното на ловилката, където потъват в течност съдържаща храносмилателни ензими и бактерии подпомагащи разграждането на веществата. Процесът на хранене при сарацениите си заслужава да бъде видян на живо, да се наблюдава как насекомото често спира, колебае се, сякаш усеща някаква опасност, но често се увлича и продължава да навлиза все по-навътре във фунията, е забележително преживяване.

и се почувствах като дете, което хвърля сентаво във фонтан и после има нужда да сподели с някого фантастичното си желание, макар да знае, че то трябва да се пази в тайна и казването му може да развали магията

Най-големите ербапи рисуваха под града. Все едно горе всичко беше изрисувано и единственото свободно пространство бяха подземни тунели. Един вид, търсеха незавладяни територии. Това е моят дом. Прочети какво съм написал и заплачи.

Програмистите бяха занаятчиите на бъдещето.Човешкото познание е сила, мамо. Единствените ограничения са в ума ни. Според него нямаше задача, която да не може да бъде решена от компютър, дори и най сложната - да намери стойността на числото Пи, корена на всички езици, най-далечната звезда. Идиотско е, като се замислиш, колко удивително малък е светът. Просто трябва да се отвориш към него. Искаш само машината да ти отвръща, мамо. Да бъде почти като човек. Така и трябва да мислиш за нея. Тя е като стихотворение на Уолт Уитман - можеш да сложиш в нея всичко, което поискаш.

Спомних си Кориган като момче, когато всичко беше невинно и ясно - как се разхождаше по брега в Дъблин, изумяваше се от грапавината на мидената черупка, от шума от ниско прелитащ самолет или от някой църковен корниз - това бяха парченцата от онази сигурност, която смяташе, че го заобикаля, че е записана отвътре на цигарената кутия.

Absolutely wild perfume, long lasting and deep. You would fall in love immediately of it's rebel soul or hate it forever because it would show you your fears.

It's so nice 
to wake up in the morning 
all alone 
and not have to tell somebody 
you love them 
when you don't love them 
any more

If you are silent about your pain, 

they’ll kill you and say 

you enjoyed it.

Винсент заговори за неволното си треперене на Жак, който съчувствено се усмихна.

 - Всеки миньор изпитва същото - рече той.

 - Но сигурно те свикват със слизането?

 - Не, никога! Непреодолимото чувство на ужас и страх от тая клетка не ги напуска до сетния им ден.

 - А вие, месьо? 

 - Аз треперех вътрешно също като вас, а слизам вече тридесет и три години!

you
not wanting me
was the beginning of me 
wanting myself

thank you

fill them with love and then leave

Знаеше, че няма да разберат това изречение, но точно затова му харесваше още повече. Той изживяваше миг на внезапно и неподозирано опянение. Същото черно опиянение, както когато бе заявил тържествено на жена си, че не иска никога да види нито нея, нито сина си. Същото черно опиянение, както когато пускаше в пощенската кутия писмото, с което се отказваше завинаги от лекарската професия.

Изобщо не беше сигурен дали постъпва правилно, но беше сигурен, че постъпва така, както иска да постъпи.

Не обичаше да я притесняват със скучни всекидневни разговори. Часът по биология бе пътуване в друг свят, подобно на нощните бягства в градината. След години, Аля щеше да осъзнае, че подобни откъсвания не се случваха толкова често, колкото си мислеше като дете.