7.18.2012

После само чувам по някоя и друга думичка на български, съвестно запомнена от другарите по чашка. Тази сутрин един актьор ме посреща радушно с крясък “Обичам те!”, изпъчвайки се гордо в смисъл на “а ти си мислеше, че няма да го помня”. Преди да се шашна поголовно, ми подава някаква бележка, която съм писал миналата вечер (по-скоро тази сутрин), написана на салфетка с клечка за зъби и соев сос вместо мастило. Бележката гласи 於尾茶夢亭 … или “о-би-ча-му-те”.





7.08.2012

После тя ми разказа една история за тях двамата, как тя обича доматената салата нарязана на малки парченца, а той на големи. Така че, когато тя правя салата я реже на едри, за да му хареса, а когато я прави той, е на дребно. 

Така и двамата ядат салатата както я обичат.