8.28.2016

- Обажда ви се Лакоон!
- По дяволите! - изпусна слушалката Херма. - И вие ли сте тръгнали насам? Да се махате с тази змия на врата си! Ще побъркате децата. Те не знаят как да се държат с врабчетата, та какво остава с прокълнатите животни...
- Не ме изслушахте - пращеше гласът от другия край. - Тъкмо това исках да кажа.. И аз, и моите синове сме силни възпрепятствани... Така сме хванати от обстоятелствата тук, че не можем да мръднем... Но ще се обаждаме...
- Както искате...
 Херма не намери сили да довърши разговора. Издърпа кабела. Облегна се на стола. И заспа.
- Учете се хора да спите! - покри я с халата си портиерът Руфо. - Истинският живот е в съня...
 И сам се излегна на пода до нея.

8.13.2016

Край морето всичко имаше уста - говореха дори кръстовете в гробищния парк. Затова никой не се учуди, когато един от атлантите, които подпираха свода на Театъра, слезе от своето място, за да се оплаче от човека на изкуството, и когато отново се върна, каза на своя побратим:
 - Прощавай, че те оставих, сигурно много ти натежа.
 - Ами! Изобщо не усетих отсъствието ти... - отвърна каменният побратим.
 - Но това значи, че могат и без нас...
 - Могат разбира се...
И те отново напрегнаха мишници по тежкия каменен свод, преструвайки се на много заети, защото видяха Гайо да води към тях оредялата група туристи.