3.26.2019

 - Мислех, че ще ги тъчеш все по две.
 - Туй е сватбен килим, требе да се втъче и обич.
 - Е, нали са двама тия, дето се женят. Ти ми каза, че тъчеш шарките на единия, и на другия.
 - Тъй е. Ама в сватбите едно и едно прави едно. Ако прави две, е на разлъка. Затуй накрая има една шарка - да ги събира.
 Райна я гледаше като омагьосана. Тази шарка, последната, беше като слънце - червено, лилаво и оранжево се пресукваха и ѝ изпиваха очите.
 - Къде ходи вчера? - попита.
 - Горе, на пасището - рече Стойна.
 - Защо?
 - Да диря багрите.
 - И какво има горе?
 - Нищо. Преди 60 години там срещнах Радой.



3.25.2019

Времето изля и последната светлинка от небето. Когато вдигна очи, Райна видя огромните звезди на Балкана. Сякаш слънцето си беше наметнало стария плащ, прокъсан от векове носене, и през дупките му прозираше слънчевият огън.