6.28.2008

И най-накрая променени.
Не искаме сами, не искаме сами.
Не искаме сами,

моля те.


6.27.2008

Не искам да забравя
поляните през юни,
земята как се пука
и мириса на бор.


6.23.2008

Като цяло далеч не всеки човек в ежедневието си е открит към красотата на духовете около себе си. Запитайте се, колко пъти ЗАБЕЛЯЗВАТЕ едно разлистено дърво - някое, което е на пътя за към бачкането - и колко от тези пъти се спирате да го погледате, позволявайки на духа му да ви завладее, измествайки останалите мисли и усещания. Един вид, радвайки се на красотата на листата, особено ако има и вятър. Като цяло дърветата са високо-хармонични и съответно - доста красиви обекти от заобикалящия ни свят. Всеки път, когато направите това упражнение, разширявайки широко очи като изненадано детенце (много е забавно, винаги се случва спонтанно, когато започна да гледам на света по този начин), хармонията на обектите, които наблюдавате, ще повишава вашата собствена и ако започнете да усещате истинска наслада от случката, по всяка вероятност и вие ще започнете да повишавате хармонията на обектите. Това може да се пробва с цветя. Цветята, които са гледани с любов, т.е. на които им се радвате, докато ги поливате - просто си мислите, колко са красиви и може би ги галите от време на време по листата - тези цветя не умират. Винаги са свежи и винаги са зелени. Или червени. Все тая, въпросът е, че не са кафяви и сбръчкани.

Rogger Dojh


6.22.2008

- Слушайте - каза Грейнджър, хвана го под ръка и тръгна с него, разтваряйки храстите, за да може Монтег да мине. - Дядо ми умря още когато бях малък. Той беше скулптор. Той също така беше извънредно благ човек, който се раздаваше на хората; той помогна да се разчистят бордеите в нашия град, правеше ни играчки и през живота си извърши милион неща - ръцете му никога не бездействаха. И когато умря, изведнъж разбрах, че съвсем не плача за него, а за нещата, които той правеше. Плачех, защото осъзнавах, че той никога вече няма да може да ги прави, че никога вече няма да може да издълбае парче дърво, да ни помага да отглеждаме гълъби в задния двор или да свири на цикулка и да ни разправя анекдоти, както само той умееше. Той беше станал част от нас и когато умря, с него умряха и всичките му дела и вече нямаше кой да ги върши по същия начин. Той беше особен. Но беше необходим човек. И досега не съм успял да се примиря със смъртта му. Често си мисля колко много прекрасни дърворезби не се родиха, защото той умря. От колко много анекдоти се лиши светът; колко много гълъби се върнаха по домовете си, без неговите ръце да ги погалят. Той даваше смисъл на живота. Правеше нещо за света. В нощта, в която той си отиде светът обедня с десет милиона добри дела.

Монтег вървеше мълчалив.

- Мили, Мили - прошепна той. - Мили.

- Какво казахте?

- Жена ми, жена ми. Бедната Мили, бедната, бедничката Мили. Не мога да си спомня нищо. Мисля за ръцете й, но не мога да си спомня някога да са правели нещо. Те просто висяха отпуснати или лежаха върху скута й, или пък държаха цигара - и това е всичко.

Монтег се обърна назад.

А ти какво даде на града, Монтег?

Пепел.

Какво си даваха хората един на друг?

Нищо.

6.17.2008

Монтег разтърси глава. Гледаше голата стена. А образът на девойката беше там — всъщност много красива, такава, каквато си я спомняше, дори удивително красива. Лицето й бе деликатно като циферблата на малък часовник, който едва виждаш в тъмната стая, когато се събудиш посред нощ, за да провериш колко е часът — а часовникът, бял, мълчалив и блестящ, ти сочи в тъмнината и часа, и минутата, и секундата, уверено ти казва, че нощта ще става още по-тъмна, но неизменно ще доведе до нова зора.


6.13.2008

Пустинята, в която винаги намирах капка вода – толкова, колкото да се завлача до следващата капка.



6.12.2008

— Рядко гледам телевизионните предавания и рядко ходя на автомобилни състезания или пък в увеселителни паркове. Така че, струва ми се, остава ми много време за глупави мисли. Виждали ли сте някога седемдесетметровите реклами край шосето извън града? Знаете ли, че едно време те са били само седемметрови? Но колите започнали толкова бързо да прелитат край тях, че нарочно направили рекламите по-големи, за да могат шофьорите да ги прочитат.
— Не знаех това. — Монтег рязко се изсмя.
— Обзалагам се, че зная и нещо друго, което вие не знаете. Сутрин по тревата има роса.
В момента не можа да си спомни дали знае това, или не и доста се ядоса.

— А ако погледнете нагоре — тя вдигна глава към небето, — на луната има човек.


Той отдавна не бе поглеждал към луната.



6.09.2008

Forget about your house of cards
And I'll do mine



6.07.2008

в копривщица

харесвам:
  • гроба на дебелянов
  • табелите
  • звука на вода
  • мъгливите борове всяка сутрин
  • милото момиче от магазина за тостове
не харесвам:
  • текилата
  • шофьорите
  • лошата храна