5.31.2008

Ник отново се вмъкна под одеялото. Обърна се настрани и затвори очи. Спеше му се. Почуства, че заспива. Сгуши се под одеялото и заспа.



5.30.2008

Много години по-късно, пред взода за разтрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.


5.22.2008

не искам да сме само силуети.



5.18.2008

в самотните озъбени минути,
когато гордостта не струва грош..

5.14.2008

Relationship have nothing to do with good judgment. Doesn't matter how smart you are.

Can still get hurt.



5.13.2008

Лека нощ. Спокоен съм за света.


5.06.2008

Защото все не ми достига нещо,
което да ми каже "Стига!"
Страхувам се да изрека "Обичам те!",
защото друго няма и това е всичко

[една книга
на един рафт
от едни топли ръце,
остави следа студена
във мен]


5.03.2008

Изгревът необятен.
Плътта е необятна.
Тихо вали виолетов джаз.
Ухае на трева.
Ухае на зeмя.
Ухае на млади листа.
Ухае на цветове и на слънца.
Пак е май.