12.30.2015

В него се таеше някакъв особен смях, много по-страшен от всяка скръб - смях без сянка от радост, като усмивката на сфинкса, смях, студен като скреж и пропит от някаква мрачна увереност. Това беше властната и неизразима мъдрост на вечността, която се надсмиваше над празнотата на живота и над неговите безплодни усилия.


12.28.2015

Ще се клонирам и ще се убия няколко пъти, за да направя пътека от себе си до местата, на които искаш да отидеш.


12.14.2015

- Виж какво, Пушилка... - Малчо се позабави, както се беше надвесал над свещта, за да я духне. - Наистина ме е яд. Ти може да си мислиш, че това е свещ. Не е. И аз не съм аз. Аз съм някъде на път, лежа завит с одеялата по гръб, с отворена уста и го сънувам всичко това. Този, дето говори, не си ти и тази свещ не е свещ.
- Чудно тогава как мога да сънувам заедно с тебе - настоя Пушилката.


Но не го направи. Някъде вътре в него живееше наследствената твърдост и Кит си повтаряше отново и отново, че това, което могат да направят другите мъже, може и той. Тези думи се превърнаха в някакъв кошмарен припев и той ги повтаряше на тия, които го задминаваха по пътя. В други минути, когато почиваше, той наблюдаваше безстрастните индианци с яки като на мулета крака, които крачеха с по-тежък товар и им завиждаше. Те като че ли не спираха да отморят, а вървяха все напред и напред с постоянство и сигурност, които го ужасяваха.

- Каквото могат да направят другите, можем да направим и ние - каза му Кит, макар дълбоко в душата си се чудеше дали не преувеличава.


12.08.2015

seems like a big deal now
but you will get over

when you get over
when you get older
then you will discover
that it's never over