10.31.2007

You are all I need
You’re all I need
I’m in the middle of your picture
Lying in the reeds

I am a moth
Who justs wants to share your light
I’m just an insect
Trying to get out of the night
I wanna stick with you, because there are no others

You are all I need
You’re all I need
I’m in the middle of your picture
Lying in the breeze

10.26.2007

Дух и материя. Това е всичко. Чаша ром и те вече са изправени в люта битка. Духът на една страна, материята на друга. А аз по средата,

разпокъсан.


10.24.2007

събуждам се от
липса
чаршафа пак е някъде
по пода
бяга от мене,
самотно му е под единственото ми
тяло
а аз не бягам
не изтичвам като него
по мокета
не се шмугвам
между леглото и стената
нито се свивам в краката си

не искам.
искам да се свия в теб
да се шмугна под рамото ти
да се сгъна на две
да се сложа до тебе
да се навия на шнур
(от онзи дето си правят самоубийците)
и да се стегна с него,
и да не се будя вече
в 5 без нещо
стисната от
самота.

10.20.2007

спираш ми дъха.



10.17.2007

- Говорите ми за вятър - подхвана внезапно Филифьонката. - Вятър, който отнася прането. А аз ви говоря за циклони. За тайфуни, мила Гафса. За смерчове, фъртуни, урагани и пясъчни бури… За приливни вълни, които отнасят къщи… Но на първо място говоря за себе си, макар и да знам, че това не е прието. Знам, че ще стане голяма пакост. Непрекъснато за това мисля. Дори докато перях парцалената си черга. Можете ли да го разберете? Не чувствате ли подобно нещо?
- Най-добре с оцет - отговори Гафсата и втренчи поглед в чашата си. - Парцалените черги запазват цветовете си, ако се сипе малко оцет във водата за плакнене.
Тогава Филифьонката се ядоса, а това беше нещо много необичайно за нея. Тя изпита неудържимо желание да предизвика Гафсата по някакъв начин и се хвана за първото нещо, което й дойде наум. Посочи отвратителното храстче във вазата и извика:
- Погледнете го! Нали е красиво! И колко хубаво отива на чаения сервиз!
А Гафсата също се ядоса, всичко й беше втръснало и затова избухна:
- Ами! Прекалено е голямо и бодливо и ярко. То се натрапва и изобщо не подхожда на една маса за чай!

Туве Янсон

10.12.2007

And so it is

Just like you said it would be
Life goes easy on me
Most of the time
And so it is
The shorter story

No love, no glory

No hero in her sky


10.09.2007

s-то
седи толкова тъжно
с
като самота
с
като на симо
сивата
усмивка
с
като на събота
неделята
с
като себе си
без
нещото
без
нещото
без нищото
нямам съ
имам тебе
в тебе няма съ
има само съ в името ти
но нищо
трябва и съ да има
за да се почва и със о
понякога
а о както сами виждате
са две събрани
с-ъта

о
като обич.

10.06.2007

Не знам дали знаеш, но гласът ти има
красивата способност
да се разхожда бавно по кожата ми
и да разплита всеки напрегнат възел
в мислите ми.
А върху случайно изпусната дума на френски
така се подхлъзвам, че хлътвам на стола.
С усмивка широка като море.

димитър димитров

10.03.2007

  • търся те из улици,
  • между
  • слънчевите
  • петна на града -
  • топят се очите ми.
  • търся те из улици,
  • булеварди, завои и ъгли -
  • безплътно
  • разстояние между нас.
  • търся те из улиците
  • на сърцето ми -
  • пълнят се.
...

10.02.2007

нали казват, че нещо иска да изкрещи силно "обичам те!"

"а ако любовта ти е безшумна змия и понякога те обгръща толкова плътно, че може да те задуши, как да изкрещиш?"