12.25.2007

последен епиграф

ще изчезна масово
им каза той
ще изчезна масово
им каза
като динозаврите



12.22.2007

обичам да чета в съботни празни трамваи.


12.18.2007

страх

когато
затваряш вратата
след себе си
затворничката ставам аз

затворена съм
между стените си
заключена във седмицата
(запечатан е и месецът ми) -
по коридорите си се облягам
лежа по леглата си
тъжно гледам през прозорците
чакам върху столовете
около масата
и вече знам -
влязла съм в стаята си

и нищо
не се случва
докато не изляза.

12.14.2007

стих с два края

мразя си щорите
не виждам вече луни и слънца
не виждам вятъра
и прането си
не виждам формите нощем
и не стъпват на студено
нозете ми;
не сядаме вече с веси да пием кафе на пода
на терасата ни
и със соня не се смеем до полуда
омазани от шоколада й.
сега виждам -
щори,
а зад пейзажа на дърветата
стърчат блокове и мръсни тераси
мърдат коли и майки с децата си,
бащи с работни дрехи,
влюбени тинейджъри,
кучета и котки
и на колите
покривите мокри

само лампата свети оранжево
мъча се да заместя с нея
луните и слънцата си.

да имаше топола само,
щях да съм доволна
и тихо да чакам на
пролет, да рони
вятъра с
голите
си
клони.


12.10.2007

декемврийска приказка

През декември дните са много къси. Преди да се е разбудило съзнанието, преди да са загряли мускулите, нощта е вече паднала. В града, в който пиша, Декември няма лице - твърде много неща се случват традиционно през него и му пречат да добие единна физиономия.


12.07.2007

денят е вече вечер и вечерта е вече нощ.


12.01.2007

софийско небе

запотените прозорци
и високите тополи
гледам.
с тиха стъпка се оглеждам,
понякога ми се струват
много разръфани по
гордите си
върхове.

небето сменя цветове
и аз всеки ден го гледам,
и знам,
че цял живот няма да ми омръзне,
всеки ден цвета ще е различен,
всеки ден облаците
ще са различни,
но аз ще копнея най-вече
за дните без облаци.
тихичко ще се надявам
да е валяло,
за да са запотени сутрешните прозорци
и аз да мога да гледам слънцето
през тънкия им слой вода,
който няма да позволи
да убие бавно ретината ми,

ще го търся с копнеж,

ще го гледам с надежда

като красиво кръгло копче
клекнало в канапе
от керамични
облаци