Самолетите на Майлоу бяха позната гледка. Те минаваха свободно навсякъде и един ден Майлоу сключи договор с американските военни власти да бомбардира държания от германците шосеен мост при Орвието, а с германските военни власти да защитава шосейния мост при Орвието с противовъздушен огън срещу собственото си нападение. Хонорарът му за нападението на моста възлизаше на всички разходи по операцията, плюс шест на сто, а хонорарът му, платен от Германия, за да защитава моста беше равен на германските разходи, плюс шест на сто, увеличен с премии по хиляда долара за всеки свален от него американски самолет. Изпълнението на тези сделки представлява голяма победа за частното предприятие - изтъкваше той, - тъй като войските и на двете страни са социализирани институции. Щом веднъж договорите бяха подписани, нямаше никакъв смисъл да се разходват средствата на синдиката, за да се бомбардира и отбранява мостът, тъй като и двете правителства имаха достатъчно хора и материали на самото място да свършат цялата работа и бяха съвсем доволни да ги поставят в действие; и накрая Майлоу получи фантастична печалба от двете половинки на своята сделка, без да направи нищо повече, освен да се подпише два пъти.

Не воюваш. Само ти, храната и Бог сте. За коректно отношение към рецептата трябва и саундтрак. Когато го каня на вечеря, искам всеки детайл да е част от презентацията, дори и да става въпрос за точния брой капки кръв върху бялата покривка.

Елса продължава да плаче. Вълчето сърце също. Но правят като всички: каквото могат. Изграждат думи на прошка върху руините на думите за война.

Няма нищо "просто" в един кошмар. В Страната-на-Почти-Будните хората знаят, че кошмарите са живи същества: малки тъмни облачета от несигурност и тревога, които се промъкват между къщите, докато всички спят, и пробват вратите и прозорците, търсейки дом, където да се вмъкнат и създадат суматоха.

Затова има и ловци на кошмари.

Кент още не е дошъл защото винаги закъснява. Алф също го няма защото той винаги идва навреме. Но Мод и Ленарт седят до голямата маса, а Брит-Мари и мама седят до кухненския бокс и си говорят за кафе. Саманта спи на пода. Мод подава на Елса голяма кутия със сънища. Ленарт седи до нея и чака кафето, като междувременно пие кафе от термоса си. За Ленарт е важно винаги да има временно кафе, докато чака баш кафето.

- Обажда ви се Лакоон!

- По дяволите! - изпусна слушалката Херма. - И вие ли сте тръгнали насам? Да се махате с тази змия на врата си! Ще побъркате децата. Те не знаят как да се държат с врабчетата, та какво остава с прокълнатите животни...

- Не ме изслушахте - пращеше гласът от другия край. - Тъкмо това исках да кажа.. И аз, и моите синове сме силни възпрепятствани... Така сме хванати от обстоятелствата тук, че не можем да мръднем... Но ще се обаждаме...

- Както искате...

 Херма не намери сили да довърши разговора. Издърпа кабела. Облегна се на стола. И заспа.

- Учете се хора да спите! - покри я с халата си портиерът Руфо. - Истинският живот е в съня...

 И сам се излегна на пода до нея.

Край морето всичко имаше уста - говореха дори кръстовете в гробищния парк. Затова никой не се учуди, когато един от атлантите, които подпираха свода на Театъра, слезе от своето място, за да се оплаче от човека на изкуството, и когато отново се върна, каза на своя побратим:

 - Прощавай, че те оставих, сигурно много ти натежа.

 - Ами! Изобщо не усетих отсъствието ти... - отвърна каменният побратим.

 - Но това значи, че могат и без нас...

 - Могат разбира се...

И те отново напрегнаха мишници по тежкия каменен свод, преструвайки се на много заети, защото видяха Гайо да води към тях оредялата група туристи.

 - Няма да стане - отвърна мъжът.

 - Защо, колата си я бива. Още като я видях, разбрах, че тъкмо такава кола ми трябва. Откакто я взех винаги имам местенце, където да се свра, винаги имам с какво да избягам.

 - На къде си тръгнал с това нещо? - попита човекът.

 - За друг сервиз. - Хейз се качи и потегли. В другия сервиз механикът му каза, че може да стегне колата в отлична форма за една нощ, защото поначало това било толкова хубава кола, толкова добре направена, такива добри материали били вложени в нея, пък и защото - добави - той бил най-добрият механик в града и работел в най-добре оборудвания сервиз. Хейз му остави колата сигурен, че я е поверил в честни ръце.

You are a storm

You are my little storm

I watch the wind change

To find out where you've been blown

Сигурно ще издържи да я застрелят, но не и да я пуснат във врящ казан. Съмняваше се, че ще издържи да я разкъсат лъвове. Взе да се подготвя за мъченичеството си, виждаше се облечена в туника на огромна арена, наоколо й - като в ранното християнство - хора в огнени клетки, от които струи златисто-пепелява светлина облива и нея и лъвовете. Първият лъв скочи напред, ала падна в нозете й покръстен. С другите лъвове стана същото. Харесваха я лъвовете, тя дори спеше при тях, накрая римляните се принудиха да я изгорят, но за тяхно удивление не можаха да я запалят. Като видяха, че е толкова трудно да я убият, отскяхоха с един удар на меч главата й и тя мигом отиде на небето. 

Няколко пъти репетира тази сцена, ала щом стигнеше пред вратите на рая, все се връщаше долу при лъвовете.

 - Защо ли си даваш толкова зор? - рече той. - Ще пристигнеш рано-рано там, и кой знае дали ще ти хареса изобщо. - Седна срещу него. Шапката на момчето се плъзна назад и бавно разкри сериозното му безизразно лице, с почти същата форма като на стария. Те бяха дядо и внук, но си приличаха като братя, ала братя връстници, тъй като на светло лицето на мистър Хед младееше, а това на Нелсън изглеждаше състарено, сякаш знаеше всичко на тоя свят и би се радвал да го забрави.

По-малките птички се бяха струпали сега на прозореца. Той разпозна лекото чукане на човките им, тихото шумолене на крилете им. Ястребите не обръщаха внимание на прозорците. Те атакуваха вратата. Нат ги слушаше как цепят дървото и се запита колко ли милиона години памет са запечатани в тези малки мозъци зад пробождащите човки и пронизващите очи, която беше пробудила сега инстинкта им да унищожат човечеството с изкусната сръчност и точността на машини.

По-късно Юджин си мислеше за това събитие; винаги усещаше как се разтварят дверите в него, нахлуващия прилив, освобождението, но то се случи внезапно един ден. Като джудже върху живата гърбина на света той виждаше отблизо много неща, които представляваха страшна тайна, защото знаеше, че разкритието ще бъде наказано с присмех.

My heart's big enough

For you and for me so

Дните ставаха все по-къси и те се връщаха по тъмно или ниско над тях увисваше пълната есенна луна. Когато вървяха из гората, тя се правеше, че се страхува, чуваше въображаеми шумове и се притискаше до него, хващаше ръката му, докато една вечер храбро реши да сложи край на положението и като минаваха през оградата, се престори, че не може да слезе сама, а той я свали на ръце.

 - Колко си силен, Юджин - прошепна тя.