- Защо ли си даваш толкова зор? - рече той. - Ще пристигнеш рано-рано там, и кой знае дали ще ти хареса изобщо. - Седна срещу него. Шапката на момчето се плъзна назад и бавно разкри сериозното му безизразно лице, с почти същата форма като на стария. Те бяха дядо и внук, но си приличаха като братя, ала братя връстници, тъй като на светло лицето на мистър Хед младееше, а това на Нелсън изглеждаше състарено, сякаш знаеше всичко на тоя свят и би се радвал да го забрави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар