7.26.2008

Бях сигурен, че съм заключил всичките неща на Джеси в двете стаи и че така всъщност те са изчезнали безследно. Сега обаче изскача още едно нещо, което й принадлежи, което е непосилно типично за нея и на всичкото отгоре няма как да бъде отстранено. Една дупка. Усещам толкова силна болка, че отклонявам поглед. Подарявам дупката на момичето от радиото.


7.22.2008

Всъщност, сега мисля, Стела е започнала да ме напуска, дълго преди да я изпратя миналата седмица. Бях забелязал тези сенки на отсъствие - първо в погледа й, който тя откъсваше от моя по-рано от обичайното. После отчитах, че дори и в най-интимните ни, все още случващите се мигове на близост, една невидима част от нея остава леко полуизвърната назад, сякаш опитвайки да чуе дали някой я вика. В редките ни напоследък целувки се усещаше онази хлад, която мога да сравня с полъха на вятър привечер след средата на август, когато съм чувал стари варненци да казват, че морето се обръща.

Миналата седмица ме напусна само физическата и проекция. По-голямата част от нея бе отпътувала преди това. А именно тя ми липсва най-много.

7.21.2008

От първите дни заедно разбрахме, че можем както да говорим часове, така и да мълчим по толкова време, без да скучаем. Интересите ни бяха абсурдно еднакви - музика, книги, филми. И двамата бяхме увлечени от това да гледаме как пътищата ни постепенно се сближават, сливат се и стават един. Старата магия на любовта бе съвсем нова за мен и за нея. Гимназиалните неизконсумирани влюбвания няма нищо общо с това, което изпитвахме ние - страстно, красиво, интелигентно, неуморно, ярко изживяване. В първите месеци не пропусках възможност да я любя всеки миг, когато няма никого наоколо, където и да сме - на някой от многото купони, в студени и тъмни спални, докато другите танцуват и крещят в хола, в апартамента на техните, в хотел, във влак, в кола, в парк, в морето... Не мога да кажа, че тогава тя е изпитвала каквото и да е удоволствие. Бях толкова напорист и необуздан в глада си за нея. Предполам, че имало някакъв начин да ме усмири. А може би е нямяло. Може би не го е търсела.

Помня кога за първи път тя стигна до край с мен - стегната, вкусна, плътна - като мида през пълнолуние. Помня начина, по който започна да пулсира, после учестеното и дишане, объркания и поглед (какво става!? това ли е?), стоновете, краткия вик, тишината след това.

Беше следобед. От някоя от терасите на съседите навън миришеше на печени чушки.



7.18.2008

7.17.2008

Tempted in our minds
Tormented inside lie
Wounded and afraid
Inside my head
Falling through changes



7.10.2008

Your ears are burning
Your ears should be burning



цяла сутрин гледам клипчета от Berlin, Wuhlheide

и се разпадам
като майката на алиса
по стълбите

7.07.2008

опитаха се да ми сменят виена с берлин.

[от пет дни се прибирам след дванайсе
и се чувствам отлично]




7.05.2008

с хавайски изпечен нос
с хавлийка на нарко бос
ще смесвам

алкохоли



7.02.2008

Ben, let the car drive by itself.