5.25.2016

 - Защо ли си даваш толкова зор? - рече той. - Ще пристигнеш рано-рано там, и кой знае дали ще ти хареса изобщо. - Седна срещу него. Шапката на момчето се плъзна назад и бавно разкри сериозното му безизразно лице, с почти същата форма като на стария. Те бяха дядо и внук, но си приличаха като братя, ала братя връстници, тъй като на светло лицето на мистър Хед младееше, а това на Нелсън изглеждаше състарено, сякаш знаеше всичко на тоя свят и би се радвал да го забрави.


5.03.2016

По-малките птички се бяха струпали сега на прозореца. Той разпозна лекото чукане на човките им, тихото шумолене на крилете им. Ястребите не обръщаха внимание на прозорците. Те атакуваха вратата. Нат ги слушаше как цепят дървото и се запита колко ли милиона години памет са запечатани в тези малки мозъци зад пробождащите човки и пронизващите очи, която беше пробудила сега инстинкта им да унищожат човечеството с изкусната сръчност и точността на машини.