8.31.2007

има там

един розов храст, който постоянно цъфти.



8.29.2007

на еми

просто имах нужда
да ти кажа
името
топло ми е при теб
понякога искам да ти кажа
че те обичам
чувствам, че е така
но знам, че е рано
за това
ще замълча и ще се усмихна
оранжево
ще се усмихна
и зелено ще
помисля

за теб
и за себе си
и за
двора ни
(със моркови)


8.27.2007

съдрах си кожата
плътта не искам по себе си
всяко стърчащо образование е
разчоплено, е издърпано,
е разкъсано. кървящо
боли, но пръстите не спират
(изобщо)
не спират да пипат там - където
най-много боли.
искам да отвее вятъра
всяка частичка,
която не си е
никак
на
мястото.
искам да съм цяла,
но без всички онези неща,
които
тъй нагло
стърчат от мен
искам. да съм цяла.
но със всички онези неща
които посях
и които отгледах
и които загубих
и които спечелих.

продължавам да
разкъсвам
себе
си.
(отново)

8.26.2007

толкова ме е яд
и ти се ядосвам
заради
всичко онова
което оставяш
след себе си
и което оставя следи там (навсякъде)
попивам. след теб. задъхано.
толкова те мразя
заради това, че ме променяш
толкова те мразя
заради това, че аз не те.
изобщо не е честно
това,
че те намирам
съвсем из времето
и ти си там
накъдето обърна глава
и си там
накъдето обърна ухо
и пак си там
накъдето обърна око
и тяло
накъдето обърна
(и сърцето си накъдето обърна,
то пак теб намира),

а съвсем те няма
толкова


8.24.2007

това е персифедрон.

















Любимецът на Фьони е Персифедрон
Пъргав и стеснителен,
поривист и сдържан -
всичко това едновременно!

8.14.2007

пуст

като коридор
на училище през лятото,
като кутийка от кибрит след последната клечка,
пусто е като
в горната половина на пясъчен часовник.
живота - като редици смърти (вътре)
живота - като черна вина
живота - като ледени шушулки,
наместени в горещо гърло,
гълтаме ги на
пресекулки.

искам те дори самотница,
дори проклетница те искам.
искам те дори виновница,
дори губеща те искам
и очите ми се пълнят с теб.
и когато си мисля, че
вече, не, не
никакво
място
няма
за
повече.

виждам теб, живот
и цветовете ти продължават да ме пълнят
с любов.


8.11.2007

Има толкова за виждане,
за виждане, за чуване
и толкова за чакане,

за търсене във тъмното




8.07.2007

и кротка радост
ще сияе в мен,
по залез тихичко ще пея,
отново ще мечтая в цветове,
разпръснати от дивната ми песен.



8.04.2007

няма те

има само бели перести облаци.


8.02.2007

тъжно е

вече
трети безкраен месец
остави ме на
мира
поне в мислите ми
имам нужда от следобедна почивка
в която да не си ти
нека е нещо друго този
път

уморяваш ме, нужда,
уморяваш ме и ме дълбаеш
вътре
ставам на кълбо от прежда
въртяща се безумно
както когато
котка си играе с нея
и от студ ми стана топло вече
връщай се за да има какво да попива
мокротата по лицето ми,
сега си я гълтам сама
или само въздуха я попива
или ръцете,
или дланите ми,
но те не могат да
абсорбират

могат само разярено да бършат
безкрайния вътрешен поток, но
дори да не се измокрят ги
сърби от
болка

8.01.2007

малки отражения
гледат
тихичко в очите ми
ръчка ме досадно
самотата,
иска непременно да й обърна
внимание
чака да се върна от там с достоверно
обяснение
лекува ме и ме разболява
и кръговрата си сякаш винаги ще
продължава
боцка ми
и ми трепери
и липсата ти се превърна във мед върху филия

без масло и маргарин
само така
със трохите си.