6.29.2013

 - Виждал ли си напоследък луната? - попита неочаквано Тенго.
 Приятелят му вероятно бе единственият човек, на когото можеше да зададе внезапен въпрос за луната, без да събуди у него и капка подозрителност.
 Приятелят му се замисли.
 - Абе, да ти кажа честно, май не съм се заглеждал наскоро. Защо? Какво й е на луната?
 - Погледни я, моля ти се, когато имаш възможност. И ми кажи какво ти е мнението.
 - Какво ми е мнението ли? От каква гледна точка?
 - От всякаква. Любопитно ми е какво впечатление ще ти направи луната, като я видиш.
 Кратка пауза.
 - Дано само не се затрудня да опиша чувствата си по отношение на луната.
 - Не очаквам от теб особена изразителност. Интересуват ме по-специално най-видимите й особености.
 - Чакай, чакай... Ти искаш да погледна луната и да опиша най-видимите й според мен особености, така ли?
 - Точно така - отвърна Тенго. - Дори ако нищо особено не ти направи впечатление.
 - Днес е облачно и подозирам, че няма да мога да я видя. Но щом се проясни, ще й хвърля един поглед. Стига да се сетя, де.
 Тенго му благодари и окачи слушалката. Ако се сетел. Какво друго може да очаква човек от някого, завършил математически факултет, освен невероятно кратка памет по отношение на неща, които не го вълнуват?


6.14.2013

- You couldn't see, could you? That night, crossing the street. You crossed anyway.