6.28.2018

Когато говорим за Големия взрив или за структурата на пространството, това което правим, не е продължение на свободните фантазии, разказвани от хората около огъня нощ след нощ в течение на стотици хилядолетия. То е продължение на нещо друго: на погледа с който същите хора са търсили под първите отблясъци на утрото отпечатъци от антилопа в прахта на саваната. Взираме се в детайлите от действителността с цел да се досетим какво е онова, което не виждаме пряко, но чиито дири е по силите ни да проследим. Ето какво е науката. Явно съзнание, че винаги можем да сгрешим (тоест постоянна готовност за смяна на посоката, ако се появи нова диря), но и ясно съзнание, че ако се постараем, ще разтълкуваме нещата правилно и ще намерим търсенето.

 

6.21.2018

Is there true evil in the world?
Yes
Can we end it forever?
No
What can we do?
Not become it.


5.08.2018

 - Намира се в мазето под трапезарията - обясни той; говореше забързано поради тревогата. - Той е мой, мой си е, аз го открих като дете, още преди да тръгна на училище. Стълбата, която води към мазето, е много стръмна, затова чичо и леля ми бяха забранили да слизам; обаче някой спомена, че в мазето има цяла вселена, говореше за някакъв скрин, но аз разбрах, че има вселена. Слязох тайно, претърколих се по забранената стълба, паднах. Когато отворих очи, видях Алефа.
 - Алефа ли? - повторих.
 - Да, това е мястото, където се намират, без да се сливат в едно, всички места от Вселената, видени от всички ъгли.

4.26.2018

В изчерпателните страници на биографичната енциклопедия, озаглавана "Храм на Огъня", този полиграф и дервиш разказва, че в едно училище в Шираз имало меден астролаб "направен така, че който го види само веднъж, вече не може да мисли за нищо друго, и затова султанът заповяда да го хвърлят в морските дълбини, та хората да не забравят Вселената".


4.13.2018

без да помня те познах

3.22.2018

PASTEL
sounds like PAST-TELL
the color of things you need to say from your past
that's why the pastel is a soft pale shade of any color


2.16.2018

Don’t tell people about your plans. Show them your results.


2.07.2018

i didn’t do this for you. i did this for me. i did this to feel free. to show myself that i have nothing to hide. to show that i am in control. what you saw as your pleasure was actually my demonstration of power. and it gave me the confidence i needed so badly. to say yes and to say no according to my standards, not yours. and boy, that confidence is liberating.


1.26.2018

Зеницата, често наричана още и пупила, не представлява някаква тъкан, образувание или орган в тялото, а напротив – липсата на тъкан. Тя е пространствено понятие и отразява един променящ се по големина отвор, ограден от вътрешния кант на ириса (цветната част на окото).


1.19.2018

Бог се е поколебал за миг, преди да окаже тази милост, и онзи който я е поискал, е бил вече мъртъв, а неколцина души са го видели как пада на земята. Бог, който не може да променя миналото, е превърнал образа на смъртта в образ на несвяст и като сянка аржентинецът се е върнал в своя край. Върнал се е, но не бива да забравяме, че е бил сянка. Живял е в усамотение, без жена, без приятели; всичко е обичал, всичко е притежавал, но отдалече, като през стъкло: "умрял е" и призрачният му лик се е разтворил като вода във водата.


1.03.2018

Много на брой разноречиви митове измислиха хистрионите; едни проповядваха аскетизъм, други - невъздържаност, всички сееха смут. Теопомп, хистрион от Береника, отричаше всички легенди; казваше, че всеки човек е орган, чрез който божеството усеща света.


12.01.2017

После изрече древното заклинание на неговия свят. Беше го научил от майка си, докато двамата гледаха вечерницата, блеснала в настъпващия мрак над покривите. "На небето първата звезда сияе, нека се сбъдне онова, за което си мечтая."


Роланд не беше романтик по душа, ала познаването на реалния живот му подсказваше, че понякога любовта действително преодолява всички препятствия.


Но, за Бога, този град така вонеше. Най-вече на коли (дизеловите двигатели бяха най-отвратителни), но имаше хиляди други миризми. Не на последно място сред тях бе мирисът на хиляди човешки тела, неприкрит от разнообразните дезедоранти и парфюми. Нима хората не осъзнаваха колко отвратително смърдят, когато са наблъскани така?


Стрелеца забеляза наподобяващите рибена кост очертания на сенките, които се припокриваха, ала сочеха все в една посока. Трябваше да се вгледаш внимателно, за да видиш това, но щом си го видял веднъж, не можеш да го сбъркаш.


Машините обезумяват. Със собствените си очи си видяла това. Хората непрекъснато се залъгват, че винаги ще има още хора като тях, които да правят нови и нови машини. Никой обаче не можа да предвиди това вселенско изтощение, което се е случило.


Всичко винаги се свежда до едно - рече Мия - вярата се пропуква и се заменя с рационално мислене. Забравата, че буренът на разума задушава любовта, че нищо красиво не може да разцъфне от дедукцията и че рационализмът означава смърт.


7.27.2017

Бърт винаги казваше: Типове, които толкоз лесно убеждават жените да излязат от гащичките си, започват да си мислят, че няма друго на този свят. Че туй е всичко. Не бива да е тъй. Ние с Миси сме женени от петдесет години и никой от двама ни не бързаше да види другия без долни гащи, и пак се радвахме да седим заедно на масата за закуска.


7.24.2017

Дрънкала е на всички. Тя е част от тази култура на купона. Дрън, дрън, дрън. Част от поколението, което се гордее с повърхността си. Искреността за тях е всичко. Искрени и кухи. Искреността им се разлива във всички посоки. Искреност, която е по-лоша от фалша; невинност, която е по-лоша от покварата. Цялата алчност скрита зад искреността. 


Хипердраматизация на най-незначителните емоции. Връзка. Моята връзка. Да си изясним връзката. Отварят си устите и направо ме залепват за стената. Езикът им е обобщение на цялата глупост през последните 40 години. Заключение. Ето им заключение. Студентите ми не могат да понасят да мислят. Искат заключения! Придържат се към официалния наратив, към неговото начало, среда и край - всяко преживяване, независимо колко двусмислено, заплетено или тайнствено, трябва да се подчини на нормализиращото конвенционално клише на телевизонен водещ. Късам всяко хлапе, което започне да ми говори така.



7.05.2017

*стеганографията е изкуство и наука за писане на скрити съобщения по такъв начин, че никой освен получателя да не разбере за съществуване на съобщението; това е в противовес на криптографията, при която съществуването на писмото не е скрито, а e самото негово съдържание.


7.01.2017

a man's reach should exceed his grasp


5.14.2017

Когато съм в състояние на страх, съвсем иначе тече времето. То е безплодно. Не мога да мисля, да наблюдавам точно, да имам хрумвания. Мъртво време. Обхваната от страха, не възприемам света. В ушите ми бучи непрекъснат шум, вместо да достигат отделни различни звукове. Не мога да разгранича думите от принизителния шум в мене. Губя способност да се смея, да потичвам с бликнала енергия, да се радвам, да съм млада. Все съм нащрек. А в състояние нащрек всичко пропущам. Сладките плодове в устата ми добиват блудкав вкус, багрите край мене повяхват. Когато ме е страх, не мога да бъда красива, нито добра, нито изобретателна. Не мога да направя откритие. Не мога да бъда човек.


4.16.2017

Архитектът на новото време има чувството, че двете му ръце са пъхнати в безпръсти зимни ръкавици и му е оставен само палецът, за да изпълнява готови проекти, да попълва формуляри, отчети, проектосметни документации. А жадува да работи с всички пръсти на двете си ръце, да осъществи свободно кипящия талант и сили, които напират в тях.


 - Каква е професионалната деформация при един шофьор? Каква душевна промяна става зад волана? Това живо ме интересуваше. Защото както върви светът, бъдещите хора до един ще са шофьори. През тая нощ като видях как Графът замина на своя глава да търси пиано на панаир, подразбрах. Самонадеян - това значи шофьор. Все бърза да надмине всички пред себе си. Не може да понася пред него да се движи друг. С риск на живота си се впуща да изпревари всичко, за да докаже - на кого? - че е най-силен, най-ловък, най-най... Който страда от ниско самочувствие, трябва да шофира. И тъй, бъдещите хора, ще са безогледно самонадеяни, нищо няма да може да ги спре да стигнат по-бързо, най-бързо до точката, където смъртта се кръстосва с живота.


2.25.2017

i wear your love every place i go
it suits me well like a coat in the cold
it braces me for the world outside
these fragile walls will fall in time


2.16.2017

Две неща го бяха удивили. Едното - характерният почерк на бащата, съвсем същият като неговия, макар че той бе избрал своя сред многото от учебника по калиграфия, защото най-много му бе харесал. Другото - че откри една негова сентенция, която винаги бе смятал за своя, а баща му я бе записал в тетрадката си много преди да се роди той: "Ще ми е мъка да умра само заради едно - че няма да е от любов."



2.01.2017

The time you would never trade is equal to the effort made.


1.29.2017

Маргарита обърна метлата с четината напред, така че дръжката щръкна нагоре, и вече много бавно се спусна съвсем близо до земята. От това плъзгане сякаш с въздушна шейна изпита огромна наслада. Земята се вдигна към нея и в безформената й дотогава черна маса започнаха да се разкриват нейните тайни и прелести в лунната нощ. Земята се приближаваше към нея и Маргарита вече усещаше дъха на раззеленилите се гори. Тя прелетя над досами изпаренията над една росна ливада, после над някакво езеро. Долу жаби пееха в хор, а някъде далече пуфтеше влак и от това, кой знае защо, й се обърна сърцето. След малко Маргарита го видя. Той пълзеше бавно като гъсеница и сипеше във въздуха искри. Маргарита го задмина, прелетя над още едно водно огледало, в което под нозете й проплува втора луна, тогава още малко се сниши и полетя почти докосвайки с крака върхарите на огромните борове.

1.18.2017

Светът му може да е фантастичен и нереален, осеян с неочаквани преки пътечки към величествени водопади, място, където необичайното е възможно и обикновено се сбъдва, което е населено с какви ли не герои с всякакви форми и размери. Той има безброй какви ли не приятели, които непрекъснато идват и си отиват, движат се между измисления му свят и реалния живот - сред нарцисите, динозаврите и надуваемите пояси.


12.17.2016

Самолетите на Майлоу бяха позната гледка. Те минаваха свободно навсякъде и един ден Майлоу сключи договор с американските военни власти да бомбардира държания от германците шосеен мост при Орвието, а с германските военни власти да защитава шосейния мост при Орвието с противовъздушен огън срещу собственото си нападение. Хонорарът му за нападението на моста възлизаше на всички разходи по операцията, плюс шест на сто, а хонорарът му, платен от Германия, за да защитава моста беше равен на германските разходи, плюс шест на сто, увеличен с премии по хиляда долара за всеки свален от него американски самолет. Изпълнението на тези сделки представлява голяма победа за частното предприятие - изтъкваше той, - тъй като войските и на двете страни са социализирани институции. Щом веднъж договорите бяха подписани, нямаше никакъв смисъл да се разходват средствата на синдиката, за да се бомбардира и отбранява мостът, тъй като и двете правителства имаха достатъчно хора и материали на самото място да свършат цялата работа и бяха съвсем доволни да ги поставят в действие; и накрая Майлоу получи фантастична печалба от двете половинки на своята сделка, без да направи нищо повече, освен да се подпише два пъти.