7.27.2017

Бърт винаги казваше: Типове, които толкоз лесно убеждават жените да излязат от гащичките си, започват да си мислят, че няма друго на този свят. Че туй е всичко. Не бива да е тъй. Ние с Миси сме женени от петдесет години и никой от двама ни не бързаше да види другия без долни гащи, и пак се радвахме да седим заедно на масата за закуска.


7.24.2017

Дрънкала е на всички. Тя е част от тази култура на купона. Дрън, дрън, дрън. Част от поколението, което се гордее с повърхността си. Искреността за тях е всичко. Искрени и кухи. Искреността им се разлива във всички посоки. Искреност, която е по-лоша от фалша; невинност, която е по-лоша от покварата. Цялата алчност скрита зад искреността. 


Хипердраматизация на най-незначителните емоции. Връзка. Моята връзка. Да си изясним връзката. Отварят си устите и направо ме залепват за стената. Езикът им е обобщение на цялата глупост през последните 40 години. Заключение. Ето им заключение. Студентите ми не могат да понасят да мислят. Искат заключения! Придържат се към официалния наратив, към неговото начало, среда и край - всяко преживяване, независимо колко двусмислено, заплетено или тайнствено, трябва да се подчини на нормализиращото конвенционално клише на телевизонен водещ. Късам всяко хлапе, което започне да ми говори така.



7.05.2017

*стеганографията е изкуство и наука за писане на скрити съобщения по такъв начин, че никой освен получателя да не разбере за съществуване на съобщението; това е в противовес на криптографията, при която съществуването на писмото не е скрито, а e самото негово съдържание.


7.01.2017

a man's reach should exceed his grasp


5.14.2017

Когато съм в състояние на страх, съвсем иначе тече времето. То е безплодно. Не мога да мисля, да наблюдавам точно, да имам хрумвания. Мъртво време. Обхваната от страха, не възприемам света. В ушите ми бучи непрекъснат шум, вместо да достигат отделни различни звукове. Не мога да разгранича думите от принизителния шум в мене. Губя способност да се смея, да потичвам с бликнала енергия, да се радвам, да съм млада. Все съм нащрек. А в състояние нащрек всичко пропущам. Сладките плодове в устата ми добиват блудкав вкус, багрите край мене повяхват. Когато ме е страх, не мога да бъда красива, нито добра, нито изобретателна. Не мога да направя откритие. Не мога да бъда човек.


4.16.2017

Архитектът на новото време има чувството, че двете му ръце са пъхнати в безпръсти зимни ръкавици и му е оставен само палецът, за да изпълнява готови проекти, да попълва формуляри, отчети, проектосметни документации. А жадува да работи с всички пръсти на двете си ръце, да осъществи свободно кипящия талант и сили, които напират в тях.


 - Каква е професионалната деформация при един шофьор? Каква душевна промяна става зад волана? Това живо ме интересуваше. Защото както върви светът, бъдещите хора до един ще са шофьори. През тая нощ като видях как Графът замина на своя глава да търси пиано на панаир, подразбрах. Самонадеян - това значи шофьор. Все бърза да надмине всички пред себе си. Не може да понася пред него да се движи друг. С риск на живота си се впуща да изпревари всичко, за да докаже - на кого? - че е най-силен, най-ловък, най-най... Който страда от ниско самочувствие, трябва да шофира. И тъй, бъдещите хора, ще са безогледно самонадеяни, нищо няма да може да ги спре да стигнат по-бързо, най-бързо до точката, където смъртта се кръстосва с живота.


2.25.2017

i wear your love every place i go
it suits me well like a coat in the cold
it braces me for the world outside
these fragile walls will fall in time


2.16.2017

Две неща го бяха удивили. Едното - характерният почерк на бащата, съвсем същият като неговия, макар че той бе избрал своя сред многото от учебника по калиграфия, защото най-много му бе харесал. Другото - че откри една негова сентенция, която винаги бе смятал за своя, а баща му я бе записал в тетрадката си много преди да се роди той: "Ще ми е мъка да умра само заради едно - че няма да е от любов."



2.01.2017

The time you would never trade is equal to the effort made.


1.29.2017

Маргарита обърна метлата с четината напред, така че дръжката щръкна нагоре, и вече много бавно се спусна съвсем близо до земята. От това плъзгане сякаш с въздушна шейна изпита огромна наслада. Земята се вдигна към нея и в безформената й дотогава черна маса започнаха да се разкриват нейните тайни и прелести в лунната нощ. Земята се приближаваше към нея и Маргарита вече усещаше дъха на раззеленилите се гори. Тя прелетя над досами изпаренията над една росна ливада, после над някакво езеро. Долу жаби пееха в хор, а някъде далече пуфтеше влак и от това, кой знае защо, й се обърна сърцето. След малко Маргарита го видя. Той пълзеше бавно като гъсеница и сипеше във въздуха искри. Маргарита го задмина, прелетя над още едно водно огледало, в което под нозете й проплува втора луна, тогава още малко се сниши и полетя почти докосвайки с крака върхарите на огромните борове.

1.18.2017

Светът му може да е фантастичен и нереален, осеян с неочаквани преки пътечки към величествени водопади, място, където необичайното е възможно и обикновено се сбъдва, което е населено с какви ли не герои с всякакви форми и размери. Той има безброй какви ли не приятели, които непрекъснато идват и си отиват, движат се между измисления му свят и реалния живот - сред нарцисите, динозаврите и надуваемите пояси.


12.17.2016

Самолетите на Майлоу бяха позната гледка. Те минаваха свободно навсякъде и един ден Майлоу сключи договор с американските военни власти да бомбардира държания от германците шосеен мост при Орвието, а с германските военни власти да защитава шосейния мост при Орвието с противовъздушен огън срещу собственото си нападение. Хонорарът му за нападението на моста възлизаше на всички разходи по операцията, плюс шест на сто, а хонорарът му, платен от Германия, за да защитава моста беше равен на германските разходи, плюс шест на сто, увеличен с премии по хиляда долара за всеки свален от него американски самолет. Изпълнението на тези сделки представлява голяма победа за частното предприятие - изтъкваше той, - тъй като войските и на двете страни са социализирани институции. Щом веднъж договорите бяха подписани, нямаше никакъв смисъл да се разходват средствата на синдиката, за да се бомбардира и отбранява мостът, тъй като и двете правителства имаха достатъчно хора и материали на самото място да свършат цялата работа и бяха съвсем доволни да ги поставят в действие; и накрая Майлоу получи фантастична печалба от двете половинки на своята сделка, без да направи нищо повече, освен да се подпише два пъти.


12.13.2016

Не воюваш. Само ти, храната и Бог сте. За коректно отношение към рецептата трябва и саундтрак. Когато го каня на вечеря, искам всеки детайл да е част от презентацията, дори и да става въпрос за точния брой капки кръв върху бялата покривка.


11.14.2016

Елса продължава да плаче. Вълчето сърце също. Но правят като всички: каквото могат. Изграждат думи на прошка върху руините на думите за война.


11.13.2016

Няма нищо "просто" в един кошмар. В Страната-на-Почти-Будните хората знаят, че кошмарите са живи същества: малки тъмни облачета от несигурност и тревога, които се промъкват между къщите, докато всички спят, и пробват вратите и прозорците, търсейки дом, където да се вмъкнат и създадат суматоха.

Затова има и ловци на кошмари.


11.11.2016

Кент още не е дошъл защото винаги закъснява. Алф също го няма защото той винаги идва навреме. Но Мод и Ленарт седят до голямата маса, а Брит-Мари и мама седят до кухненския бокс и си говорят за кафе. Саманта спи на пода. Мод подава на Елса голяма кутия със сънища. Ленарт седи до нея и чака кафето, като междувременно пие кафе от термоса си. За Ленарт е важно винаги да има временно кафе, докато чака баш кафето.


8.28.2016

- Обажда ви се Лакоон!
- По дяволите! - изпусна слушалката Херма. - И вие ли сте тръгнали насам? Да се махате с тази змия на врата си! Ще побъркате децата. Те не знаят как да се държат с врабчетата, та какво остава с прокълнатите животни...
- Не ме изслушахте - пращеше гласът от другия край. - Тъкмо това исках да кажа.. И аз, и моите синове сме силни възпрепятствани... Така сме хванати от обстоятелствата тук, че не можем да мръднем... Но ще се обаждаме...
- Както искате...
 Херма не намери сили да довърши разговора. Издърпа кабела. Облегна се на стола. И заспа.
- Учете се хора да спите! - покри я с халата си портиерът Руфо. - Истинският живот е в съня...
 И сам се излегна на пода до нея.

8.13.2016

Край морето всичко имаше уста - говореха дори кръстовете в гробищния парк. Затова никой не се учуди, когато един от атлантите, които подпираха свода на Театъра, слезе от своето място, за да се оплаче от човека на изкуството, и когато отново се върна, каза на своя побратим:
 - Прощавай, че те оставих, сигурно много ти натежа.
 - Ами! Изобщо не усетих отсъствието ти... - отвърна каменният побратим.
 - Но това значи, че могат и без нас...
 - Могат разбира се...
И те отново напрегнаха мишници по тежкия каменен свод, преструвайки се на много заети, защото видяха Гайо да води към тях оредялата група туристи.


6.24.2016

 - Няма да стане - отвърна мъжът.
 - Защо, колата си я бива. Още като я видях, разбрах, че тъкмо такава кола ми трябва. Откакто я взех винаги имам местенце, където да се свра, винаги имам с какво да избягам.
 - На къде си тръгнал с това нещо? - попита човекът.
 - За друг сервиз. - Хейз се качи и потегли. В другия сервиз механикът му каза, че може да стегне колата в отлична форма за една нощ, защото поначало това било толкова хубава кола, толкова добре направена, такива добри материали били вложени в нея, пък и защото - добави - той бил най-добрият механик в града и работел в най-добре оборудвания сервиз. Хейз му остави колата сигурен, че я е поверил в честни ръце.



You are a storm
You are my little storm
I watch the wind change
To find out where you've been blown


6.03.2016

Сигурно ще издържи да я застрелят, но не и да я пуснат във врящ казан. Съмняваше се, че ще издържи да я разкъсат лъвове. Взе да се подготвя за мъченичеството си, виждаше се облечена в туника на огромна арена, наоколо й - като в ранното християнство - хора в огнени клетки, от които струи златисто-пепелява светлина облива и нея и лъвовете. Първият лъв скочи напред, ала падна в нозете й покръстен. С другите лъвове стана същото. Харесваха я лъвовете, тя дори спеше при тях, накрая римляните се принудиха да я изгорят, но за тяхно удивление не можаха да я запалят. Като видяха, че е толкова трудно да я убият, отскяхоха с един удар на меч главата й и тя мигом отиде на небето. 

Няколко пъти репетира тази сцена, ала щом стигнеше пред вратите на рая, все се връщаше долу при лъвовете.


5.25.2016

 - Защо ли си даваш толкова зор? - рече той. - Ще пристигнеш рано-рано там, и кой знае дали ще ти хареса изобщо. - Седна срещу него. Шапката на момчето се плъзна назад и бавно разкри сериозното му безизразно лице, с почти същата форма като на стария. Те бяха дядо и внук, но си приличаха като братя, ала братя връстници, тъй като на светло лицето на мистър Хед младееше, а това на Нелсън изглеждаше състарено, сякаш знаеше всичко на тоя свят и би се радвал да го забрави.


5.03.2016

По-малките птички се бяха струпали сега на прозореца. Той разпозна лекото чукане на човките им, тихото шумолене на крилете им. Ястребите не обръщаха внимание на прозорците. Те атакуваха вратата. Нат ги слушаше как цепят дървото и се запита колко ли милиона години памет са запечатани в тези малки мозъци зад пробождащите човки и пронизващите очи, която беше пробудила сега инстинкта им да унищожат човечеството с изкусната сръчност и точността на машини.


3.07.2016

По-късно Юджин си мислеше за това събитие; винаги усещаше как се разтварят дверите в него, нахлуващия прилив, освобождението, но то се случи внезапно един ден. Като джудже върху живата гърбина на света той виждаше отблизо много неща, които представляваха страшна тайна, защото знаеше, че разкритието ще бъде наказано с присмех.


2.21.2016

My heart's big enough
For you and for me so


2.19.2016

Дните ставаха все по-къси и те се връщаха по тъмно или ниско над тях увисваше пълната есенна луна. Когато вървяха из гората, тя се правеше, че се страхува, чуваше въображаеми шумове и се притискаше до него, хващаше ръката му, докато една вечер храбро реши да сложи край на положението и като минаваха през оградата, се престори, че не може да слезе сама, а той я свали на ръце.
 - Колко си силен, Юджин - прошепна тя.


12.30.2015

В него се таеше някакъв особен смях, много по-страшен от всяка скръб - смях без сянка от радост, като усмивката на сфинкса, смях, студен като скреж и пропит от някаква мрачна увереност. Това беше властната и неизразима мъдрост на вечността, която се надсмиваше над празнотата на живота и над неговите безплодни усилия.


12.28.2015

Ще се клонирам и ще се убия няколко пъти, за да направя пътека от себе си до местата, на които искаш да отидеш.


12.14.2015

- Виж какво, Пушилка... - Малчо се позабави, както се беше надвесал над свещта, за да я духне. - Наистина ме е яд. Ти може да си мислиш, че това е свещ. Не е. И аз не съм аз. Аз съм някъде на път, лежа завит с одеялата по гръб, с отворена уста и го сънувам всичко това. Този, дето говори, не си ти и тази свещ не е свещ.
- Чудно тогава как мога да сънувам заедно с тебе - настоя Пушилката.