- Мислех, че ще ги тъчеш все по две.
- Туй е сватбен килим, требе да се втъче и обич.
- Е, нали са двама тия, дето се женят. Ти ми каза, че тъчеш шарките на единия, и на другия.
- Тъй е. Ама в сватбите едно и едно прави едно. Ако прави две, е на разлъка. Затуй накрая има една шарка - да ги събира.
Райна я гледаше като омагьосана. Тази шарка, последната, беше като слънце - червено, лилаво и оранжево се пресукваха и ѝ изпиваха очите.
- Къде ходи вчера? - попита.
- Горе, на пасището - рече Стойна.
- Защо?
- Да диря багрите.
- И какво има горе?
- Нищо. Преди 60 години там срещнах Радой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар