12.25.2007

последен епиграф

ще изчезна масово
им каза той
ще изчезна масово
им каза
като динозаврите



12.22.2007

обичам да чета в съботни празни трамваи.


12.18.2007

страх

когато
затваряш вратата
след себе си
затворничката ставам аз

затворена съм
между стените си
заключена във седмицата
(запечатан е и месецът ми) -
по коридорите си се облягам
лежа по леглата си
тъжно гледам през прозорците
чакам върху столовете
около масата
и вече знам -
влязла съм в стаята си

и нищо
не се случва
докато не изляза.

12.14.2007

стих с два края

мразя си щорите
не виждам вече луни и слънца
не виждам вятъра
и прането си
не виждам формите нощем
и не стъпват на студено
нозете ми;
не сядаме вече с веси да пием кафе на пода
на терасата ни
и със соня не се смеем до полуда
омазани от шоколада й.
сега виждам -
щори,
а зад пейзажа на дърветата
стърчат блокове и мръсни тераси
мърдат коли и майки с децата си,
бащи с работни дрехи,
влюбени тинейджъри,
кучета и котки
и на колите
покривите мокри

само лампата свети оранжево
мъча се да заместя с нея
луните и слънцата си.

да имаше топола само,
щях да съм доволна
и тихо да чакам на
пролет, да рони
вятъра с
голите
си
клони.


12.10.2007

декемврийска приказка

През декември дните са много къси. Преди да се е разбудило съзнанието, преди да са загряли мускулите, нощта е вече паднала. В града, в който пиша, Декември няма лице - твърде много неща се случват традиционно през него и му пречат да добие единна физиономия.


12.07.2007

денят е вече вечер и вечерта е вече нощ.


12.01.2007

софийско небе

запотените прозорци
и високите тополи
гледам.
с тиха стъпка се оглеждам,
понякога ми се струват
много разръфани по
гордите си
върхове.

небето сменя цветове
и аз всеки ден го гледам,
и знам,
че цял живот няма да ми омръзне,
всеки ден цвета ще е различен,
всеки ден облаците
ще са различни,
но аз ще копнея най-вече
за дните без облаци.
тихичко ще се надявам
да е валяло,
за да са запотени сутрешните прозорци
и аз да мога да гледам слънцето
през тънкия им слой вода,
който няма да позволи
да убие бавно ретината ми,

ще го търся с копнеж,

ще го гледам с надежда

като красиво кръгло копче
клекнало в канапе
от керамични
облаци

11.27.2007

в края на ноември
стъпвам в локви лед

небето строго е надвиснало
облаците
шият мокри дни -
отива си ноември,
тежи безсъние
навън -
притихнало,

и тъничък
любовен
страх
настига ме

11.24.2007

- Може би никога вече няма да караме заедно ски, Ник - каза Джордж.
- А трябва - каза Ник. - Иначе няма смисъл да се живее.
- Непременно ще караме - каза Джордж.
- Иначе не може - съгласи се Ник.
- Искаш ли да си обещаем? - попита Джордж.

Ник стана, облече и закопча виндеякето си. Пресегна зад Джордж и взе опрените на стената щеки. Той заби една от щеките в пода.


- Няма смисъл от обещания - каза той.

Отвориха вратата и излязоха на вън. Беше студено. Снегът имаше твърда ледена кора. Пътят минаваше през боровата гора.


Свалиха ските на стената на кръчмата. Ник си сложи ръкавиците. Джордж беше поел към планината със ските на рамо. Поне можеха заедно да се върнат вкъщи.



11.21.2007

Облегни се на рамото ми.
Толкова ни се е насъбрало,
всичко да си измълчим.


11.19.2007

ръце портокалови -
лепне уханието им.
спомням си ясно
шума на снега от
обувките.
искам всичката топлина
от пръстите ти,
клоните вещаят
зимни снимки,
неснимани.
а с треперенето си
наивно, долната ми устна
си мисли, че ще спре
сълзите ми.

11.15.2007

и улиците сутрин са каквито никога не са били.

а вечерите
с теб,
все
по - хубави.


11.11.2007

- Аз подавам по-добре от много момичета. Показвам им всичко, на което си ме научил. Другите момичета не ги бива много.
- Така ли? - каза той.
- Казвам им, че си мой поклонник. Нали си мой поклонник, Хари?
- Да, разбира се.
- Нали можеш да ми бъдеш приятел, макар че си ми брат?
- Не знам.
- Знам, че знаеш. Нали, ако съм голяма и поискам можеш да ми бъдеш приятел?
- Ами да. Ти и сега си мое момиче.
- Наистина ли съм твое момиче?
- Наистина.
- Обичаш ли ме?
- Ъхъ.
- И винаги ще ме обичаш?
- Винаги.
- Тогава ще дойдеш ли да гледаш как играя?
- Може би.
- Не ме обичаш, Хари. Ако ме обичаше, щеше да дойдеш да гледаш как играя.

11.07.2007

адски трудно ми е
да те напиша,
езика ми дори набъбнал
не те събира
очите ми пропити с редове
не могат да те опишат
ръцете ми уморени от следобедно дишане
не могат..
нозете ми, не могат..
дори вятъра не може да те издуха от косите ми

само устните доказват
колко лесно е да
те обичам


11.01.2007

дърветата в парка изчезваха като посечени,
хората оставаха без сянка,
осветените прозорци на сградите увисваха,
закачени в мрака.


10.31.2007

You are all I need
You’re all I need
I’m in the middle of your picture
Lying in the reeds

I am a moth
Who justs wants to share your light
I’m just an insect
Trying to get out of the night
I wanna stick with you, because there are no others

You are all I need
You’re all I need
I’m in the middle of your picture
Lying in the breeze

10.26.2007

Дух и материя. Това е всичко. Чаша ром и те вече са изправени в люта битка. Духът на една страна, материята на друга. А аз по средата,

разпокъсан.


10.24.2007

събуждам се от
липса
чаршафа пак е някъде
по пода
бяга от мене,
самотно му е под единственото ми
тяло
а аз не бягам
не изтичвам като него
по мокета
не се шмугвам
между леглото и стената
нито се свивам в краката си

не искам.
искам да се свия в теб
да се шмугна под рамото ти
да се сгъна на две
да се сложа до тебе
да се навия на шнур
(от онзи дето си правят самоубийците)
и да се стегна с него,
и да не се будя вече
в 5 без нещо
стисната от
самота.

10.20.2007

спираш ми дъха.



10.17.2007

- Говорите ми за вятър - подхвана внезапно Филифьонката. - Вятър, който отнася прането. А аз ви говоря за циклони. За тайфуни, мила Гафса. За смерчове, фъртуни, урагани и пясъчни бури… За приливни вълни, които отнасят къщи… Но на първо място говоря за себе си, макар и да знам, че това не е прието. Знам, че ще стане голяма пакост. Непрекъснато за това мисля. Дори докато перях парцалената си черга. Можете ли да го разберете? Не чувствате ли подобно нещо?
- Най-добре с оцет - отговори Гафсата и втренчи поглед в чашата си. - Парцалените черги запазват цветовете си, ако се сипе малко оцет във водата за плакнене.
Тогава Филифьонката се ядоса, а това беше нещо много необичайно за нея. Тя изпита неудържимо желание да предизвика Гафсата по някакъв начин и се хвана за първото нещо, което й дойде наум. Посочи отвратителното храстче във вазата и извика:
- Погледнете го! Нали е красиво! И колко хубаво отива на чаения сервиз!
А Гафсата също се ядоса, всичко й беше втръснало и затова избухна:
- Ами! Прекалено е голямо и бодливо и ярко. То се натрапва и изобщо не подхожда на една маса за чай!

Туве Янсон

10.12.2007

And so it is

Just like you said it would be
Life goes easy on me
Most of the time
And so it is
The shorter story

No love, no glory

No hero in her sky


10.09.2007

s-то
седи толкова тъжно
с
като самота
с
като на симо
сивата
усмивка
с
като на събота
неделята
с
като себе си
без
нещото
без
нещото
без нищото
нямам съ
имам тебе
в тебе няма съ
има само съ в името ти
но нищо
трябва и съ да има
за да се почва и със о
понякога
а о както сами виждате
са две събрани
с-ъта

о
като обич.

10.06.2007

Не знам дали знаеш, но гласът ти има
красивата способност
да се разхожда бавно по кожата ми
и да разплита всеки напрегнат възел
в мислите ми.
А върху случайно изпусната дума на френски
така се подхлъзвам, че хлътвам на стола.
С усмивка широка като море.

димитър димитров

10.03.2007

  • търся те из улици,
  • между
  • слънчевите
  • петна на града -
  • топят се очите ми.
  • търся те из улици,
  • булеварди, завои и ъгли -
  • безплътно
  • разстояние между нас.
  • търся те из улиците
  • на сърцето ми -
  • пълнят се.
...

10.02.2007

нали казват, че нещо иска да изкрещи силно "обичам те!"

"а ако любовта ти е безшумна змия и понякога те обгръща толкова плътно, че може да те задуши, как да изкрещиш?"


9.30.2007

както кучето казва:

можеш да промениш земята,
но не можеш да промениш небето.



9.27.2007

искам да виждам
всяка сутрин
изгрев като днешния
всяка сутрин
да ухае на есен
всяка сутрин
да се чува небето -
цялата оранжевина
и всички ръце протягащи
розовите си пръсти
по него.
изгрява на хоризонта
посипан с балкони,
сиви булеварди и антени
виждам го
през мръсното стъкло на тролея -
слънцето
тихо
пее

9.25.2007

ако срещна фея и тя ми каже,
че имам право на едно желание,
няма да си пожелая нищо

имам всичко което искам.



9.22.2007

котките

гледам.
как се провират само,
ходят безшумно по
разни места.
търкат се у ръбовете
спят във ъглите
ядат от плочките
и винаги са там
където
аз никога не бих могла
искам да съм котка.
за да видя себе си отвън
да усетя ръката на дете
да мина под врата
да се свия в скут.

9.13.2007

~
остават

пропасти
незапълними
от падащи камъни
или вливащи се води
остават дупките
остават дънерите
остават цепките.

дори когато си мислиш,
че всичко си е там
то дупките
разкриват
своето
аз
когато ти разкриеш
своето нямане.

това е цялостта -
без дупки сме
наполовина,
защото през пропастта
са минали
хората,
слезли са при теб
и са се качили другаде
и са оставили
дънерите си.

следствие:
цяла цепка съм още с
дупките си.
~

9.11.2007

много

е важно никога да не будиш някого в съня му.



9.05.2007

пет дена на септември

(ден първи)
събудих се
със разсънването на дъжда
порои той града
изми го от сън.

(ден втори)
плитката стегнато тежи
върху гърба ми,
почивката ми -
тишината
в мен.

(ден трети)
излъгах.
чакам те от сутринта,
където е толкова страшно
там сама в междусъницата.

(ден четвърти)
избутва си място
еуфорията.
слънчеви триъгълници
блестят - навсякъде (в мен)

(ден пети)
вече съм цяла.

9.01.2007


laugh now, cry later.
о
б
и
ч
а
м

т
е.
(брат ми)

8.31.2007

има там

един розов храст, който постоянно цъфти.



8.29.2007

на еми

просто имах нужда
да ти кажа
името
топло ми е при теб
понякога искам да ти кажа
че те обичам
чувствам, че е така
но знам, че е рано
за това
ще замълча и ще се усмихна
оранжево
ще се усмихна
и зелено ще
помисля

за теб
и за себе си
и за
двора ни
(със моркови)


8.27.2007

съдрах си кожата
плътта не искам по себе си
всяко стърчащо образование е
разчоплено, е издърпано,
е разкъсано. кървящо
боли, но пръстите не спират
(изобщо)
не спират да пипат там - където
най-много боли.
искам да отвее вятъра
всяка частичка,
която не си е
никак
на
мястото.
искам да съм цяла,
но без всички онези неща,
които
тъй нагло
стърчат от мен
искам. да съм цяла.
но със всички онези неща
които посях
и които отгледах
и които загубих
и които спечелих.

продължавам да
разкъсвам
себе
си.
(отново)

8.26.2007

толкова ме е яд
и ти се ядосвам
заради
всичко онова
което оставяш
след себе си
и което оставя следи там (навсякъде)
попивам. след теб. задъхано.
толкова те мразя
заради това, че ме променяш
толкова те мразя
заради това, че аз не те.
изобщо не е честно
това,
че те намирам
съвсем из времето
и ти си там
накъдето обърна глава
и си там
накъдето обърна ухо
и пак си там
накъдето обърна око
и тяло
накъдето обърна
(и сърцето си накъдето обърна,
то пак теб намира),

а съвсем те няма
толкова


8.24.2007

това е персифедрон.

















Любимецът на Фьони е Персифедрон
Пъргав и стеснителен,
поривист и сдържан -
всичко това едновременно!

8.14.2007

пуст

като коридор
на училище през лятото,
като кутийка от кибрит след последната клечка,
пусто е като
в горната половина на пясъчен часовник.
живота - като редици смърти (вътре)
живота - като черна вина
живота - като ледени шушулки,
наместени в горещо гърло,
гълтаме ги на
пресекулки.

искам те дори самотница,
дори проклетница те искам.
искам те дори виновница,
дори губеща те искам
и очите ми се пълнят с теб.
и когато си мисля, че
вече, не, не
никакво
място
няма
за
повече.

виждам теб, живот
и цветовете ти продължават да ме пълнят
с любов.


8.11.2007

Има толкова за виждане,
за виждане, за чуване
и толкова за чакане,

за търсене във тъмното




8.07.2007

и кротка радост
ще сияе в мен,
по залез тихичко ще пея,
отново ще мечтая в цветове,
разпръснати от дивната ми песен.



8.04.2007

няма те

има само бели перести облаци.


8.02.2007

тъжно е

вече
трети безкраен месец
остави ме на
мира
поне в мислите ми
имам нужда от следобедна почивка
в която да не си ти
нека е нещо друго този
път

уморяваш ме, нужда,
уморяваш ме и ме дълбаеш
вътре
ставам на кълбо от прежда
въртяща се безумно
както когато
котка си играе с нея
и от студ ми стана топло вече
връщай се за да има какво да попива
мокротата по лицето ми,
сега си я гълтам сама
или само въздуха я попива
или ръцете,
или дланите ми,
но те не могат да
абсорбират

могат само разярено да бършат
безкрайния вътрешен поток, но
дори да не се измокрят ги
сърби от
болка

8.01.2007

малки отражения
гледат
тихичко в очите ми
ръчка ме досадно
самотата,
иска непременно да й обърна
внимание
чака да се върна от там с достоверно
обяснение
лекува ме и ме разболява
и кръговрата си сякаш винаги ще
продължава
боцка ми
и ми трепери
и липсата ти се превърна във мед върху филия

без масло и маргарин
само така
със трохите си.

7.27.2007

приказки

стига да ме
гледаш
както тогава.
съвсем достатъчно
би било.
просто да е както
през май.
нека
да се пълним с ухания на майски люляци.
и просто да снимаме както
в маргаритки и
улици.

и спим както
в следобеди.
и ядем както в пчела.
да седим както на стълбите
и по гърбовете ни
да пълзят цветя.

тъгата ме взе
и тъй лесно е
да се пусна.
много пъти се събуждах съвсем сама
и много пъти
заспивах
вдишваща дълбоко
свойта самота.

и даже пиша с рима-
малък знак
за
чернота.

7.24.2007

ти

аз нямам вече истини

имам
само сили самотата си
да стопя

7.20.2007

...

наистина ли не знаеш, че бих направил всичко, за да се усмихнеш?

прочитам
аз.

и
пак

ставам

малък топъл център.


7.16.2007

днес

си взех безплатна прегръдка на попа.


7.13.2007

и цял ден съм
нещастна, защото разбираш ли
чакам да дойдат онези минути в които
чакам да ми кажеш
онова.

особено няколкото часове
оставащи до
тогава са
безумни и нечовешки
мъчителни.

и когато чакането свърши и аз
те чувам от колонките
и те виждам на монитора
и само чакам да ми кажеш
онези думи
за да знам, че си струва чакането
и че не си чак толкова далеч,
че си по-близо от колкото
все си мисля
и късометражните филми,
които създавам в тъжни следобеди
няма да се превърнат в истина
и тяхната безвъзвратна ужасност
няма да ме навести
и раздирането и писъците там вътре
ще са само измислица
защитна стена в мозъка
защото така работи той
пази сърцето
защото то не може да се

пази само.

то е беззащитно
и толкова самотно,
че мога да умра сега.
сама.
с вятъра.

в косите си.

7.11.2007

can you hear see or feel me ?
it’ s all mystery
well i see you in the smallest expression of beauty
and the ties we had will remain beyond the memories
...
hoping to see you again ‘cause i miss you
simply miss you so.

you butterfly.


7.08.2007

писъците

на душата ми
не затихват.
безшумни са, но не
спират.
скрити са, но ги
усещам.
търпя ги, но ме
измъчват.

закачиха се за мен
и почнаха да се навързват
за края на сърцето ми
предат своята привързаност
и висят, когато се заслушам в
тях.

7.05.2007

цяла нощ

слуша остава и чете стари блогове.
иска да ходи по раковска
и да е жега и да яде дюнер.

и на попа да има един милиард души,
които чакат.

и гълъби.

гълъбите винаги са ми били някак европейски, стар французин седи сам на площада в 5 часа сутринта и храни безброй много гълъби

да.
гълъбите са градски.

7.02.2007

"това е орел, царят на птиците.
но не си и мечтай за такова нещо.
няма смисъл.
ти никога няма да бъдеш орел."

oрелът
никога повече
не помислил за гордата птица.
и умрял
мислейки, че е яребица.

6.28.2007

- нищо - каза. - ще преместим леглото до стената. но ще имаме оранжеви завеси, нали? ще ги пускаме вечер и прозорецът ни ще гледа на изток, така че сутрин, когато се събуждаме, цялата стая да бъде в оранжево.
- да - отвърна той, - и ще я наричаме оранжевата стая.



6.27.2007

just
like a star across my sky,
just like an angel off the page,
you have appeared to my life,
feel like I'll never be the same,
just like a song in my heart,
just like oil on my hands,

honour to love you.



6.22.2007

Makes me wanna turn around
and face me but
I
don't know nothing 'bout love.

These lines of lightning
Mean we're never alone,
Never alone, no, no.


6.19.2007

ти

трябваше да си с мен там.
да сме заедно.
хванати за ръце.
прегърнати.
или целуващи се.
или пеещи.

размахвайки ръце
просто
да сме
там
заедно.


6.17.2007

afternoon

липсата ти се разтваря
в пространството
разтваря се
в топлия дъжд
и в топлия ми сън
за да ме остави
сама

чувам трясъците
на капките

6.13.2007

- Гамбитовия молец притежава нужната магия в прашеца на крилата си. Когато птицата бойник погълне молеца, а освен с него се нахрани и с плодовете на пака, магическия прашец попаднал в корема и, започва да разгражда обвивката на мъничките семена. С екстрементите си птицата бойник посява семената на пака и поради уникалната магия на гамбитовия молец те избуяват. Гамбитовия молец от своя страна снася яйцата си върху изболято на него растение, новоизлюпените гъсеници се хранят и растат там, преди да изтъкат пашкулите си и да се превърнат в гамбитови молци.
- Значи - заключи Ричард, - ако се сложи край на магията ... какво искаш да кажеш? Че дори същества като този молец, който притежава магия, ще я изгуби, растението пака ще загине, вследствие на което птицата бойник ще гладува, а гамбитовия молец на свой ред няма да има къде да снася яйцата си и с какво да храни гъсениците си и ще изчезне?
- Мисли - прошепна Зед, - какво още ще се случи?
- Ами първо, щом старите растения пака умрат и не се появят нови да ги заместят, ми се струва логично водата в долината Нарийф, да стане отровна.
- Именно момчето ми. И тя ще отрови животните в долината. Елените ще измрат. Както и мечките, таралежите, птиците, бухалите, пойните птички. А заедн0 с това и всички животни, хранещи се с труповете им - вълци, койоти, лешояди. Всички. - Зед се наклони напред и вдигна пръст във въздуха. - Дори червеите.

6.09.2007

опитвам

кафявата захар
ето ме
облизвам си пръста
и го пъхам в буркана
върху същата маса
на същата кушетка
над хладината (или топлината?)
на
същите
плочки
а ти не си тук
за да ме гледаш
и това сега е на-тъжното нещо
на света

сигурно обичам само себе си,
но страшно много искам
да обичам
и теб

6.03.2007

на небето харесвам не това, че е синьо или голямо, а това, че няма да го видя еднакво с друго, което съм виждала вече.


5.28.2007


още е май.
уморена съм
да чакам.

и ме боли.

липсваш.




5.24.2007

farewell my lovely
you sleep so cold
and how I'll love you forever
my darling, I suppose

we had everything
and still wanted more
we told the stars down from the sky
sometime back in '64
now I remember the memory
forever tonight


5.21.2007

speak to me baby
in the middle of the night

speak to me
hold your mouth to mine
'cause the sky is breaking
it's deeper than love

i know the way you feel

like the rains outside

speak to me.




5.17.2007

самотни сме
като дървета
в средата на полето.


5.13.2007

~

издълбана.
не.
изхвърлена.
изпразнена.
незначителна.
недаваща.
неимаща.
незнаеща.


липсваща.

няма ме.

5.07.2007

седяхме тихо и слушахме.

аз от ляво, той от дясно.
не както обикновено.
беше различно днес.

Искам те.

не както тя, не както той, не както те.
искам те за себе си.
искам те в мене си.
искам те липсвайки.
искам те имайки.

Обичам те.

не беше нужно да ми го казваш.
"това не се доказва" казваше тя,
"нали го виждаш в очите"

(и с ръце показваше как излиза любовта от тялото)

в изпълващия се Свят.

1973, 22 октомври, 5,30 часа

Слънцето се издигна над хоризонта като огромен топъл портокал. На пръв поглед нищо не се отличава от безбройните изгреви от началото на нашето хилядолетие, но ми се струва, че днес свети особено ярко. Енди се приближи до мен, в мига, в който пламъците обвханаха най-горния слой дървета. Не разговаряхме дълго. Разказах и как съм бродил бос из пепелищата на далечни дебри, а тя ми съобщи, че баща и бил пожарникар. Дълго време се целувахме край огъня. После, сякаш обзети от една и съща мисъл, се отдалечихме и потънахме в тъмнината.
Не знам къде се любихме. Побягнахме в мрака, далеч от пламъците. Струва ми се, че някъде ромолеше вода. Стигнахме до закътана полянка, скрита от лунната светлина, под корените на дърветата. Целувахме се. Дрехите ни се свличаха преди да ги докоснем. Отпуснахме се сред високата трева, която ни обгърна със змийска ласка. Тялото и се движеше и се поклащаше в такт с моето, сякаш от години бяхме заедно. За миг спряхме, когато в хълбока ми се заби остра пръчка и Енди трябваше да се погрижи да спре кръвта.
Продължихме изследвайки извивките си, докато накрая не проникнах в нея. Съзнанието ми се превърна в делфин, който ту се гмурка, ту литва над вълните на океана, докато преплетените ни тела се търкаляха в страстна прегръдка. В този момент усетих, че сме се преместили до малък воден басейн. От гърдите на Енди се откъсна вик "Да! Да! Да!". От този миг на татък не помня нищо, освен че разбрах какво означава да преодолееш звуковата бариера.
Лежахме прегърнати в плитката вода и след малко почнах да осъзнавам, че светлинките, които блещукат, отразени в повърхността и, не са звезди, а цветни лампи, украсили през тази празнична нощ прозорците Хейвър Форд и Брин Мор.
Изпитахме известни затруднения, докато избегнем любопитството на студентите по физкултура които се стекоха към водата, убедени, че някой се дави. Бързо с облякохме и Енди ме осведоми, че същата сутрин заминава по линия на обмена в Холандия и ще ме потърси, когато усъваршенства язоривното строителство... след шест месеца. Каза ми да не я изпращам, защото на летището имала среща със съпруга си.
Нито имам претенции, нито се преструвам, че разбирам света. Слънцето изгрява. Слънцето залязва. За момента съм сигурен само в това.

5.05.2007

5.02.2007

светът

беше аквариум и тя щастливо се стрелкаше напред и назад, фосфоресцираше с очите си, със смеха си, като риба, като пеперуда, като дете, не знам дали обичам повече теб или ръцете ти

5.01.2007

I don't care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul

I want you to notice
when I'm not around
you're so fuckin special

I wish I was special


4.27.2007

hush ... it's okay
dry your eyes.
soulmate, dry your eyes
cause soulmates never die.




4.23.2007

живота бързо си отива,
смъртта остава завинаги.


4.04.2007

Mорето на Атон

е синьо - по-синьо от всяко друго море, Северно или Южно, Източно или Западно, развълнувано или тревожно, Солено или Медно, (като онова което направи Соломон), Червено или Мъртво, и от окена, бил той Световен или Тих, и от небето, дори и Третото, до което един човек бил въздигнат незнайно с тяло или без, от Седмото, на което се възнасят удостовените с честта пророци и светци, дори от край-небето и Цялото небе, единствено за Новото небе не може да се знае, защото никой не е стъпвал още там и то е само Дума, от всяко око, ляво или дясно, дoбро или безсрамно, което нарича "синьо" и поетите го възхваляват поради синия му цвят, от сините отблясъци на диамантите, които обаче са именно отблясъци, защото отразяват небето, отразяват морето, отразяват окото, ако то се надвеси над тях и съблазнено се взре, да не говорим за цветята като синчец и разни теменуги, кратковременни в уханието си, които природата е произвела със смирение, защото те са негодни за сравнение с морето на Атон - най-синьото в света, което вае Богородични камъни.


4.03.2007

Зед сви рамене.
- Чувство за цел. Направили са го заради мотива.
- Но това е против природата. Убийството е против природата.
Магьосникът се усмихна.
- Убийството е природен закон, законът на живите същества.
Ричард знаеше, че Зед подмамва - това беше неговия начин да те въвлече в нещо - като направи някакво скандално изявление - но кръвта се качи в главата му и не можа да се въздаржи да не запротестира.
- Само на част от природата. На хищниците. И то само заради оцеляването. Погледни онези дървета, те дори не могат да се си помислят за убийство.
- Убийството е закон за всички същества, за цялата природа - повтори Зед - всяко живо същество е убиец.
Ричард погледна Калан за подкрепа.
- Не ме гледай - каза тя - Отдавна съм се научила да не споря с магьосниците.
Ричард вдигна глава към огромния красив бор, разперил клони над главите им, осветяван от пламъците на огъня. През мисълта му проблесна разбиращо пламъче.
Видя клоните, протегнати настрани със смъртно намерение в дългогодишна битка за светлина със съседните дървета, растящи в сянката му. Няколко съседи в непосредствена близост до огромният бор бяха съсухрени и слаби, всички те негови жертви. Беше вярно: в природата всеки успех се постига с убийство. Това беше урок. По този начин старецът обучаваше Ричард от години.

- Научи ли нещо ново момчето ми?