гледам.
как се провират само,
ходят безшумно по
разни места.
търкат се у ръбовете
спят във ъглите
ядат от плочките
и винаги са там
където
аз никога не бих могла
искам да съм котка.
за да видя себе си отвън
да усетя ръката на дете
да мина под врата
да се свия в скут.
5 коментара:
Снощи видях дървесната котка размазана на пътя. Лико проводящата тъкан бе на парчета. Листата й бяха мъртви.
Може да е било само кожата й.
това убива красотата на стиха....как можа да го споделиш :(
? mai ne zacepvate. obqsnqvam. durvesna kotka = na kotka ot durvo.
no coment
Публикуване на коментар