Когато говорим за Големия взрив или за структурата на пространството, това което правим, не е продължение на свободните фантазии, разказвани от хората около огъня нощ след нощ в течение на стотици хилядолетия. То е продължение на нещо друго: на погледа с който същите хора са търсили под първите отблясъци на утрото отпечатъци от антилопа в прахта на саваната. Взираме се в детайлите от действителността с цел да се досетим какво е онова, което не виждаме пряко, но чиито дири е по силите ни да проследим. Ето какво е науката. Явно съзнание, че винаги можем да сгрешим (тоест постоянна готовност за смяна на посоката, ако се появи нова диря), но и ясно съзнание, че ако се постараем, ще разтълкуваме нещата правилно и ще намерим търсенето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар