LoveActually

От първите дни заедно разбрахме, че можем както да говорим часове, така и да мълчим по толкова време, без да скучаем. Интересите ни бяха абсурдно еднакви - музика, книги, филми. И двамата бяхме увлечени от това да гледаме как пътищата ни постепенно се сближават, сливат се и стават един. Старата магия на любовта бе съвсем нова за мен и за нея. Гимназиалните неизконсумирани влюбвания няма нищо общо с това, което изпитвахме ние - страстно, красиво, интелигентно, неуморно, ярко изживяване. В първите месеци не пропусках възможност да я любя всеки миг, когато няма никого наоколо, където и да сме - на някой от многото купони, в студени и тъмни спални, докато другите танцуват и крещят в хола, в апартамента на техните, в хотел, във влак, в кола, в парк, в морето... Не мога да кажа, че тогава тя е изпитвала каквото и да е удоволствие. Бях толкова напорист и необуздан в глада си за нея. Предполам, че имало някакъв начин да ме усмири. А може би е нямяло. Може би не го е търсела.

Помня кога за първи път тя стигна до край с мен - стегната, вкусна, плътна - като мида през пълнолуние. Помня начина, по който започна да пулсира, после учестеното и дишане, объркания и поглед (какво става!? това ли е?), стоновете, краткия вик, тишината след това.

Беше следобед. От някоя от терасите на съседите навън миришеше на печени чушки.