2.19.2016

Дните ставаха все по-къси и те се връщаха по тъмно или ниско над тях увисваше пълната есенна луна. Когато вървяха из гората, тя се правеше, че се страхува, чуваше въображаеми шумове и се притискаше до него, хващаше ръката му, докато една вечер храбро реши да сложи край на положението и като минаваха през оградата, се престори, че не може да слезе сама, а той я свали на ръце.
 - Колко си силен, Юджин - прошепна тя.


Няма коментари: