В него се таеше някакъв особен смях, много по-страшен от всяка скръб - смях без сянка от радост, като усмивката на сфинкса, смях, студен като скреж и пропит от някаква мрачна увереност. Това беше властната и неизразима мъдрост на вечността, която се надсмиваше над празнотата на живота и над неговите безплодни усилия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар