Но не го направи. Някъде вътре в него живееше наследствената твърдост и Кит си повтаряше отново и отново, че това, което могат да направят другите мъже, може и той. Тези думи се превърнаха в някакъв кошмарен припев и той ги повтаряше на тия, които го задминаваха по пътя. В други минути, когато почиваше, той наблюдаваше безстрастните индианци с яки като на мулета крака, които крачеха с по-тежък товар и им завиждаше. Те като че ли не спираха да отморят, а вървяха все напред и напред с постоянство и сигурност, които го ужасяваха.
- Каквото могат да направят другите, можем да направим и ние - каза му Кит, макар дълбоко в душата си се чудеше дали не преувеличава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар