Майка й отглеждала пчели и от трите сестри тя единствена помагала на Блез да събира мед от кошерите. Шарън смятала пчелата за най-съвършенното създание. Завиждала й не само за това, че умее да лети, но и на работата й - цял ден да прехвърча от цвят на цвят по полета и градини, а след това да се върне в кошера, да пожужи с приятелките си и нощем да прави мед. Веднъж открила пчелите, Шарън прогледнала и за техните посестрими. Стаята й била пълна с кутийки, в които гъмжели всякакви насекоми, невероятни бръмбъри, богомолки, скакалци, които оплювали ръцете й с тютюнева слюнка, цяла колония мравки и много много пеперуди. Тя обичал чудния свят на насекомите. Те не умеели да правят много, но това което умеели, го вършели изрядно. Със своето хоби обаче си спечелила презрението на по-големите сестри.
- Господи, буболечки! - Извикала веднъж Роуз като влязла в стаята й.
- Всеки, ама всеки може да обича куче или крава - отвърнала й Шарън. - Но трябва да си истински човек, за да обичаш буболечка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар