Спомних си Кориган като момче, когато всичко беше невинно и ясно - как се разхождаше по брега в Дъблин, изумяваше се от грапавината на мидената черупка, от шума от ниско прелитащ самолет или от някой църковен корниз - това бяха парченцата от онази сигурност, която смяташе, че го заобикаля, че е записана отвътре на цигарената кутия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар