Знаеше, че няма да разберат това изречение, но точно затова му харесваше още повече. Той изживяваше миг на внезапно и неподозирано опянение. Същото черно опиянение, както когато бе заявил тържествено на жена си, че не иска никога да види нито нея, нито сина си. Същото черно опиянение, както когато пускаше в пощенската кутия писмото, с което се отказваше завинаги от лекарската професия.
Изобщо не беше сигурен дали постъпва правилно, но беше сигурен, че постъпва така, както иска да постъпи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар