Sometimes I have the strangest feeling about you. Especially when you're near, like now. It's as though I had a string tied here, under my rib, where my heart is. Tightly knotted to you in a similar fashion. When you go, with all that distance between us, I'm afraid this cord will be snapped and I shall bleed inwardly. But you are sensible. You'll forget.

Виан замълча, а Мам мислеше.
- Какво означава да си влюбен? – прекъсна мълчанието Виан.
Мам погледна през прозореца. Мълчеше и мислеше.
Нечии крака изтропаха в коридора. Тя извърна глава, но видя само за миг изчезващия силует.
- Означава да си сам – тихо започна Мам. – Да имаш чекмедже пълно с джунджурии които не ти трябват, но никога да не изхвърляш. Буркан, който да спира полета ти и това да те прави щастлив. Думи които остават неизречени, но все пак са чути от когото трябва.

Мам

What's your name
What's your art
Nobody knows
About my broken heart

Yes I'm a party girl

You know sometimes monsters aren't all that bad. Sometimes if you get to spend some time with them, they can be very surprising. They can be incredibly sweet and pure and capable of great, great love.

And then, one of them might actually become your very, very best friend.

It's the way people try not to change that's unnatural. The way we cling to what things were instead of letting them be what they are. The way we cling to old memories instead of forming new ones. The way we insist on believing despite every scientific indication that anything in this lifetime is permanent. Change is constant. How we experience change. That's up to us. It can feel like death. Or it can feel like a second chance at life. If we open our fingers loosen our grips. Go with it.

It can feel like pure adrenaline.

Sometimes it makes me sad, though... I have to remind myself that some birds aren't meant to be caged. Their feathers are just too bright. And when they fly away, the part of you that knows it was a sin to lock them up does rejoice. But still, the place you live in is that much more drab and empty that they're gone. I guess I just

miss my friend.

ти беше прекрасното момиче което ми се довери напълно без изобщо да ме познава и започна да ми праща стихове на пощата всеки месец, рисуваше ангели и обичаше. не ми трябваше повече. просто от уважение към теб не те целунах. беше много яко. все едно си целунал някого, но не си, страхотно чувство.

пожелавам ти да го изпиташ

"Почувстваш ли желание да критикуваш някого - ми каза той, - просто си спомни, че всички хора в този свят не са имали приемуществата, които си имал ти."

Прочетох някъде за Мохамед - на въпроса: "Кои сте вие, от къде сте?" жителите на неговото племе отговаряли: "Ние сме от хората, които умират, когато обичат."
По-късно някой ми каза: да, но ти не умря, нали, не умря. И това е най-страшното, че тогава не умираме. Да, отвърнах, наистина не умрях, но нещо в мен, нещо в тялото ми умря.

И това не е нито добро, нито лошо, то е просто факт.

as strong as you might
working day and night
whatever happens
do the dance

the way you move is a mystery
you're always there for music and me

В нощта, в която той ще си отиде
светът ще обеднее с десет милиона добри дела.

— Обичаш ли ме?

— Винаги съм те обичал.

— Не. Обичаш ли ме точно сега. В този миг.

— Да — каза той и гърлото му се сви.

— Добре — забеляза жената. — Би било ужасно, ако не ме обичаше.

You wanted it real
But can you tell me what’s real?
There’s lights and sounds and stories
Music’s just a part

Yeah, you wanted the truth
And then you said you want proof
I guess you’re used to liars
Saying what they want

гледаш и слушаш хората как правят това, което ти би правил, но не ти стиска, защото не вярваш, че можеш.

и е късно.

acemo.org

You are playing game again. Pure happiness. Great. It can cut down everything. Better than anaesthetic-cocain-high-purity-cocain-reefer-indian-hemp-LSD-hallucinogen. Better than sex, blowjob, rave party, complex sexual relationship. Better than the butter on the peanuts. Better than Lucas, end of 2001. The dance of Marylin, and Schtroumpfette. Better than Lara Croft. Better than Jimmy Hendrix, than Armstrong. Better than the walk-around by Santa Claus. Better than Bill Gates, then the trances of Dalai-Lama. Better than the collagen on the lips of Pamela Anderson. Better than the drugs of Rimbaud, Morrison. Better than freedom. Better than life.

Или пък може при някоя силна буря да падне любимото ти старо дърво. След това нещата никога не са същите. Всичко е променено. Стоиш, гледаш и не вярваш как любовта ти е била изтръгната от земята. Болката ти напира, но ти стискаш очи и не й даваш да потече.

явор, който пише приказки

Дълбай назад, където няма нищо друго

освен голяма, силна, тъмна свобода.
Където няма думи.
Защото истинската свобода е в липсата
на самата тази дума - "свобода".
И в липсата на мисълта за нея. Защото
самата дума "свобода" е знак
за нейното отсъствие.

Пл. Ант.

Oh okay I see. You think this has nothing to do with you. You go to your closet and you select - I don't know - that lumpy blue sweater, for instance because you're trying to tell the world that you take yourself too seriously to care about what you put on your back. But what you don't know is that that sweater is not just blue. It's not turquoise. It's not lapis. It's actually cerulean. And you're also blithely unaware of the fact that in 2002, Oscar de la Renta did a collection of cerulean gowns. And then I think it was Yves Saint Laurent - wasn't it - who showed cerulean military jackets? And then cerulean quickly showed up in the collections of eight different designers. And then it, uh, filtered down through the department stores and then trickled on down into some tragic casual corner where you, no doubt, fished it out of some clearance bin. However, that blue represents millions of dollars and countless jobs and it's sort of comical how you think that you've made a choice that exempts you from the fashion industry when, in fact you're wearing a sweater that was selected for you by the people in this room from a pile of stuff.

Животът тупти.
Сърцето е меката тъкан на тъпан
Бие, удря, кърви.
Дишаш. Или си задъхан?

между другото

Though our love project has so much potential
but it's like we weren't made for this world

We want our film to be beautiful not realistic
Perceive me in the radiance of terror dreams

But you know no matter where we are
We're always touching by underground wires
I've explored you with the detachment of an analyst
But most nights we've raided the same kingdoms
And none of our secrets are physical now

who can take a sunrise

sprinkle it with dew

cover it with chocolate
and a miracle or two
the candy man
the candy man can
'cause he mixes it with love
and makes the
world taste good

And love is a murderer, love is a murderer
But if she calls you tonight
Everything is all right
Yeah, we know.
And love is a curse shout in a hearse
Love is an open book to a verse of your bad poetry
And this is coming from me

- Because she knows the worst thing about me, and it's okay.
- What is it?
- No, it's not one thing. It's just an idea, Joe. It's like you know each other's secrets, your deepest, darkest secrets.
- Deepest, darkest secrets?
- Yeah, and then you... you're free.
- Free?
- You're free! You're free to love each other completely, totally. Just no fear. So there's nothing you don't know about each other, and it's okay.

Някой ден, след години, ще се срещнем отново, някъде, случайно, някъде, без да искаме, като остатък от уравнението на Великият План, за тези които вярват, или като глупава и неочаквана случайност, която после не можем да си обясним, за тези които не вярват, ще се срещнем и ще си поговорим, за времето, за работата, за музиката, за онези приятели, които някога са били общи, аз ще питам, защото наистина искам да знам, ти ако питаш, ще е само защото и аз питам, а може би няма да говорим много, може би няма да има нужда от думи и ще мълчим и само ще Чувстваме.

После аз ще кажа (ще ми е много трудно да започна, но когато започна, думите ще се леят):
Чувстваш ли нещо, и ще те погледна, но ти няма да отвърнеш на погледа, изпитваш ли вълнение, трепва ли ти сърцето, нали знаеш Онова подскачане на сърцето, сякаш е стреснато от неочаквано присъствие, това е най-трудното нещо за казване, най-трудното нещо за питане, но ето аз те питам, защото какъв е Смисъла, да не го направя, когато кръвта в мозъка ми се движи толкова бързо, че я чувам, когато разбирам точно какво се случва с мен и знам защо, и дори мисълта ми се усмихва тънко, защото съм знаела всичко това, и е толкова Красиво че се случва, щом се случва, значи всичките книги, филми и песни е имало защо да бъдат изтворени, ето това е моя смисъл, но какъв е смисъла после, когато остана сама, когато страха от отговора ще си е отишъл, а пеперудите ще са замлъкнали.

Тогава, може би изплашен от тихата болезненост на думите ми, ти само ще поклатиш глава, но ако не поклатиш глава, ще кажеш:
Не.
А аз ще продължа да те обичам.

тази улица
като приют
под небето
винаги ще намери начин
да ни събира,

когато се разпилеем

They take pictures of mountain climbers. At the top of the mountain. They're smiling. Ecstatic. Triumphant. They don't take pictures along the way, 'cause who wants to remember the rest of it? We push ourselves because we have to, not because we like it. The relentless climb. The pain and anguish of taking it to the next level. Nobody takes pictures of that. Nobody wants to remember. We just want to remember the view from the top. The breathtaking moment at the edge of the world. That's what keeps up climbing. And it's worth the pain. That's the crazy part. It's worth anything.

- You're an unseen presence, like the Wizard of Oz.
- He was a fraud.

Това е, което е.
Погледите ни се кръстосват през стъклото. Тя не разбира нищо. Шрифтът е светлосив и може да бъде забелязан само ако се вгледаш внимателно и използваш тялото на стоящия отсреща човек като тъмен фон. Дърпам от цигарата и повтарям първия ред.
Това е, което е, казвам бавно.
Изпускам дима срещу нея, насочвам го направо и той улучва стъклото, след което се разпилява като атомна бомба. Клара гледа към мен. След това повдига вежди и се засмива.
Е отеок, казва тя, е авот.
Нещо ме прерязва в стомаха, не е ясно дали е защото усещам радост или болка, или просто защото не съм ял нищо от няколко дни. Дърпам пак от цигарата, така че огънчето да загризе от филтъра и се съвземам.
Това е, което е, казва любовта, прочитам.
Атвобюл авзак е отеок е авот, казва Клара.
Така четем всички строфи. Когато стигаме до най-долния ред, клякаме, аз допирам лицето до коляното си и незабележимо бърша бузите си в плата на панталона.
Стига толкова, казвам, хубаво беше.
Клара илиза от мястото си зад стъклото и идва при мен.
Ешеб овабух, казва тя.
Въпреки че това никъде не е написано.

Аз съм Аз. Ти си Ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. И знам, че и ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото Аз съм Аз и Ти си Ти. И когато Ти и Аз се срещнем е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи.

Ние всички трябва да бъдем еднакви. Не всеки да бъде по рождение свободен и равен, както се казва в Конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия; тогава всички са щастливи, защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които да трябва да се мерят.