Прочетох някъде за Мохамед - на въпроса: "Кои сте вие, от къде сте?" жителите на неговото племе отговаряли: "Ние сме от хората, които умират, когато обичат."
По-късно някой ми каза: да, но ти не умря, нали, не умря. И това е най-страшното, че тогава не умираме. Да, отвърнах, наистина не умрях, но нещо в мен, нещо в тялото ми умря.
И това не е нито добро, нито лошо, то е просто факт.
По-късно някой ми каза: да, но ти не умря, нали, не умря. И това е най-страшното, че тогава не умираме. Да, отвърнах, наистина не умрях, но нещо в мен, нещо в тялото ми умря.
И това не е нито добро, нито лошо, то е просто факт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар