You are all I need
You’re all I need
I’m in the middle of your picture
Lying in the reeds

I am a moth
Who justs wants to share your light
I’m just an insect
Trying to get out of the night
I wanna stick with you, because there are no others

You are all I need
You’re all I need
I’m in the middle of your picture
Lying in the breeze

Дух и материя. Това е всичко. Чаша ром и те вече са изправени в люта битка. Духът на една страна, материята на друга. А аз по средата,

разпокъсан.

събуждам се от
липса
чаршафа пак е някъде
по пода
бяга от мене,
самотно му е под единственото ми
тяло
а аз не бягам
не изтичвам като него
по мокета
не се шмугвам
между леглото и стената
нито се свивам в краката си

не искам.
искам да се свия в теб
да се шмугна под рамото ти
да се сгъна на две
да се сложа до тебе
да се навия на шнур
(от онзи дето си правят самоубийците)
и да се стегна с него,
и да не се будя вече
в 5 без нещо
стисната от
самота.

спираш ми дъха.

- Говорите ми за вятър - подхвана внезапно Филифьонката. - Вятър, който отнася прането. А аз ви говоря за циклони. За тайфуни, мила Гафса. За смерчове, фъртуни, урагани и пясъчни бури… За приливни вълни, които отнасят къщи… Но на първо място говоря за себе си, макар и да знам, че това не е прието. Знам, че ще стане голяма пакост. Непрекъснато за това мисля. Дори докато перях парцалената си черга. Можете ли да го разберете? Не чувствате ли подобно нещо?
- Най-добре с оцет - отговори Гафсата и втренчи поглед в чашата си. - Парцалените черги запазват цветовете си, ако се сипе малко оцет във водата за плакнене.
Тогава Филифьонката се ядоса, а това беше нещо много необичайно за нея. Тя изпита неудържимо желание да предизвика Гафсата по някакъв начин и се хвана за първото нещо, което й дойде наум. Посочи отвратителното храстче във вазата и извика:
- Погледнете го! Нали е красиво! И колко хубаво отива на чаения сервиз!
А Гафсата също се ядоса, всичко й беше втръснало и затова избухна:
- Ами! Прекалено е голямо и бодливо и ярко. То се натрапва и изобщо не подхожда на една маса за чай!

Туве Янсон

And so it is

Just like you said it would be
Life goes easy on me
Most of the time
And so it is
The shorter story

No love, no glory
No hero in her sky

s-то
седи толкова тъжно
с
като самота
с
като на симо
сивата
усмивка
с
като на събота
неделята
с
като себе си
без
нещото
без
нещото
без нищото
нямам съ
имам тебе
в тебе няма съ
има само съ в името ти
но нищо
трябва и съ да има
за да се почва и със о
понякога
а о както сами виждате
са две събрани
с-ъта

о
като обич.

Не знам дали знаеш, но гласът ти има
красивата способност
да се разхожда бавно по кожата ми
и да разплита всеки напрегнат възел
в мислите ми.
А върху случайно изпусната дума на френски
така се подхлъзвам, че хлътвам на стола.
С усмивка широка като море.

димитър димитров

• търся те из улици,
• между
• слънчевите
• петна на града -
• топят се очите ми.

• търся те из улици,
• булеварди, завои и ъгли -
• безплътно
• разстояние между нас.

• търся те из улиците
• на сърцето ми -
• пълнят се.

...

нали казват, че нещо иска да изкрещи силно "обичам те!"

"а ако любовта ти е безшумна змия и понякога те обгръща толкова плътно, че може да те задуши, как да изкрещиш?"

както кучето казва:

можеш да промениш земята,
но не можеш да промениш небето.

искам да виждам
всяка сутрин
изгрев като днешния
всяка сутрин
да ухае на есен
всяка сутрин
да се чува небето -
цялата оранжевина
и всички ръце протягащи
розовите си пръсти
по него.
изгрява на хоризонта
посипан с балкони,
сиви булеварди и антени
виждам го
през мръсното стъкло на тролея -
слънцето
тихо
пее

ако срещна фея и тя ми каже,
че имам право на едно желание,
няма да си пожелая нищо

имам всичко което искам.

котките

гледам.
как се провират само,
ходят безшумно по
разни места.
търкат се у ръбовете
спят във ъглите
ядат от плочките
и винаги са там
където
аз никога не бих могла
искам да съм котка.
за да видя себе си отвън
да усетя ръката на дете
да мина под врата
да се свия в скут.

~
остават
пропасти
незапълними
от падащи камъни
или вливащи се води
остават дупките
остават дънерите
остават цепките.

дори когато си мислиш,
че всичко си е там
то дупките
разкриват
своето
аз
когато ти разкриеш
своето нямане.

това е цялостта -
без дупки сме
наполовина,
защото през пропастта
са минали
хората,
слезли са при теб
и са се качили другаде
и са оставили
дънерите си.

следствие:
цяла цепка съм още с
дупките си.
~

много

е важно никога да не будиш някого в съня му.

пет дена на септември

(ден първи)
събудих се
със разсънването на дъжда
порои той града
изми го от сън.

(ден втори)
плитката стегнато тежи
върху гърба ми,
почивката ми -
тишината
в мен.

(ден трети)
излъгах.
чакам те от сутринта,
където е толкова страшно
там сама в междусъницата.

(ден четвърти)
избутва си място
еуфорията.
слънчеви триъгълници
блестят - навсякъде (в мен)

(ден пети)
вече съм цяла.

laugh now, cry later.
о
б
и
ч
а
м

т
е.
(брат ми)

има там

един розов храст, който постоянно цъфти.

на еми

просто имах нужда
да ти кажа
името
топло ми е при теб
понякога искам да ти кажа
че те обичам
чувствам, че е така
но знам, че е рано
за това
ще замълча и ще се усмихна
оранжево
ще се усмихна
и зелено ще
помисля

за теб
и за себе си
и за
двора ни
(със моркови)

съдрах си кожата
плътта не искам по себе си
всяко стърчащо образование е
разчоплено, е издърпано,
е разкъсано. кървящо
боли, но пръстите не спират
(изобщо)
не спират да пипат там - където
най-много боли.
искам да отвее вятъра
всяка частичка,
която не си е
никак
на
мястото.
искам да съм цяла,
но без всички онези неща,
които
тъй нагло
стърчат от мен
искам. да съм цяла.
но със всички онези неща
които посях
и които отгледах
и които загубих
и които спечелих.

продължавам да
разкъсвам
себе
си.
(отново)

толкова ме е яд
и ти се ядосвам
заради
всичко онова
което оставяш
след себе си
и което оставя следи там (навсякъде)
попивам. след теб. задъхано.
толкова те мразя
заради това, че ме променяш
толкова те мразя
заради това, че аз не те.
изобщо не е честно
това,
че те намирам
съвсем из времето
и ти си там
накъдето обърна глава
и си там
накъдето обърна ухо
и пак си там
накъдето обърна око
и тяло
накъдето обърна
(и сърцето си накъдето обърна,
то пак теб намира),

а съвсем те няма
толкова

това е персифедрон.

Любимецът на Фьони е Персифедрон
Пъргав и стеснителен,
поривист и сдържан -
всичко това едновременно!

пуст

като коридор
на училище през лятото,
като кутийка от кибрит след последната клечка,
пусто е като
в горната половина на пясъчен часовник.
живота - като редици смърти (вътре)
живота - като черна вина
живота - като ледени шушулки,
наместени в горещо гърло,
гълтаме ги на
пресекулки.

искам те дори самотница,
дори проклетница те искам.
искам те дори виновница,
дори губеща те искам
и очите ми се пълнят с теб.
и когато си мисля, че
вече, не, не
никакво
място
няма
за
повече.

виждам теб, живот
и цветовете ти продължават да ме пълнят
с любов.

Има толкова за виждане,
за виждане, за чуване
и толкова за чакане,

за търсене във тъмното

и кротка радост
ще сияе в мен,
по залез тихичко ще пея,
отново ще мечтая в цветове,
разпръснати от дивната ми песен.

няма те

има само бели перести облаци.

тъжно е

вече
трети безкраен месец
остави ме на
мира
поне в мислите ми
имам нужда от следобедна почивка
в която да не си ти
нека е нещо друго този
път

уморяваш ме, нужда,
уморяваш ме и ме дълбаеш
вътре
ставам на кълбо от прежда
въртяща се безумно
както когато
котка си играе с нея
и от студ ми стана топло вече
връщай се за да има какво да попива
мокротата по лицето ми,
сега си я гълтам сама
или само въздуха я попива
или ръцете,
или дланите ми,
но те не могат да
абсорбират

могат само разярено да бършат
безкрайния вътрешен поток, но
дори да не се измокрят ги
сърби от
болка

малки отражения
гледат
тихичко в очите ми
ръчка ме досадно
самотата,
иска непременно да й обърна
внимание
чака да се върна от там с достоверно
обяснение
лекува ме и ме разболява
и кръговрата си сякаш винаги ще
продължава
боцка ми
и ми трепери
и липсата ти се превърна във мед върху филия

без масло и маргарин
само така
със трохите си.