Don’t tell people about your plans. Show them your results.

i didn’t do this for you. i did this for me. i did this to feel free. to show myself that i have nothing to hide. to show that i am in control. what you saw as your pleasure was actually my demonstration of power. and it gave me the confidence i needed so badly. to say yes and to say no according to my standards, not yours. and boy, that confidence is liberating.

Зеницата, често наричана още и пупила, не представлява някаква тъкан, образувание или орган в тялото, а напротив – липсата на тъкан. Тя е пространствено понятие и отразява един променящ се по големина отвор, ограден от вътрешния кант на ириса (цветната част на окото).

Бог се е поколебал за миг, преди да окаже тази милост, и онзи който я е поискал, е бил вече мъртъв, а неколцина души са го видели как пада на земята. Бог, който не може да променя миналото, е превърнал образа на смъртта в образ на несвяст и като сянка аржентинецът се е върнал в своя край. Върнал се е, но не бива да забравяме, че е бил сянка. Живял е в усамотение, без жена, без приятели; всичко е обичал, всичко е притежавал, но отдалече, като през стъкло: "умрял е" и призрачният му лик се е разтворил като вода във водата.

Много на брой разноречиви митове измислиха хистрионите; едни проповядваха аскетизъм, други - невъздържаност, всички сееха смут. Теопомп, хистрион от Береника, отричаше всички легенди; казваше, че всеки човек е орган, чрез който божеството усеща света.

После изрече древното заклинание на неговия свят. Беше го научил от майка си, докато двамата гледаха вечерницата, блеснала в настъпващия мрак над покривите. "На небето първата звезда сияе, нека се сбъдне онова, за което си мечтая."

Роланд не беше романтик по душа, ала познаването на реалния живот му подсказваше, че понякога любовта действително преодолява всички препятствия.

Но, за Бога, този град така вонеше. Най-вече на коли (дизеловите двигатели бяха най-отвратителни), но имаше хиляди други миризми. Не на последно място сред тях бе мирисът на хиляди човешки тела, неприкрит от разнообразните дезедоранти и парфюми. Нима хората не осъзнаваха колко отвратително смърдят, когато са наблъскани така?

Стрелеца забеляза наподобяващите рибена кост очертания на сенките, които се припокриваха, ала сочеха все в една посока. Трябваше да се вгледаш внимателно, за да видиш това, но щом си го видял веднъж, не можеш да го сбъркаш.

Машините обезумяват. Със собствените си очи си видяла това. Хората непрекъснато се залъгват, че винаги ще има още хора като тях, които да правят нови и нови машини. Никой обаче не можа да предвиди това вселенско изтощение, което се е случило.

Всичко винаги се свежда до едно - рече Мия - вярата се пропуква и се заменя с рационално мислене. Забравата, че буренът на разума задушава любовта, че нищо красиво не може да разцъфне от дедукцията и че рационализмът означава смърт.

Бърт винаги казваше: Типове, които толкоз лесно убеждават жените да излязат от гащичките си, започват да си мислят, че няма друго на този свят. Че туй е всичко. Не бива да е тъй. Ние с Миси сме женени от петдесет години и никой от двама ни не бързаше да види другия без долни гащи, и пак се радвахме да седим заедно на масата за закуска.

Дрънкала е на всички. Тя е част от тази култура на купона. Дрън, дрън, дрън. Част от поколението, което се гордее с повърхността си. Искреността за тях е всичко. Искрени и кухи. Искреността им се разлива във всички посоки. Искреност, която е по-лоша от фалша; невинност, която е по-лоша от покварата. Цялата алчност скрита зад искреността. 

Хипердраматизация на най-незначителните емоции. Връзка. Моята връзка. Да си изясним връзката. Отварят си устите и направо ме залепват за стената. Езикът им е обобщение на цялата глупост през последните 40 години. Заключение. Ето им заключение. Студентите ми не могат да понасят да мислят. Искат заключения! Придържат се към официалния наратив, към неговото начало, среда и край - всяко преживяване, независимо колко двусмислено, заплетено или тайнствено, трябва да се подчини на нормализиращото конвенционално клише на телевизонен водещ. Късам всяко хлапе, което започне да ми говори така.

*стеганографията е изкуство и наука за писане на скрити съобщения по такъв начин, че никой освен получателя да не разбере за съществуване на съобщението; това е в противовес на криптографията, при която съществуването на писмото не е скрито, а e самото негово съдържание.

a man's reach should exceed his grasp

Когато съм в състояние на страх, съвсем иначе тече времето. То е безплодно. Не мога да мисля, да наблюдавам точно, да имам хрумвания. Мъртво време. Обхваната от страха, не възприемам света. В ушите ми бучи непрекъснат шум, вместо да достигат отделни различни звукове. Не мога да разгранича думите от принизителния шум в мене. Губя способност да се смея, да потичвам с бликнала енергия, да се радвам, да съм млада. Все съм нащрек. А в състояние нащрек всичко пропущам. Сладките плодове в устата ми добиват блудкав вкус, багрите край мене повяхват. Когато ме е страх, не мога да бъда красива, нито добра, нито изобретателна. Не мога да направя откритие. Не мога да бъда човек.

Архитектът на новото време има чувството, че двете му ръце са пъхнати в безпръсти зимни ръкавици и му е оставен само палецът, за да изпълнява готови проекти, да попълва формуляри, отчети, проектосметни документации. А жадува да работи с всички пръсти на двете си ръце, да осъществи свободно кипящия талант и сили, които напират в тях.

 - Каква е професионалната деформация при един шофьор? Каква душевна промяна става зад волана? Това живо ме интересуваше. Защото както върви светът, бъдещите хора до един ще са шофьори. През тая нощ като видях как Графът замина на своя глава да търси пиано на панаир, подразбрах. Самонадеян - това значи шофьор. Все бърза да надмине всички пред себе си. Не може да понася пред него да се движи друг. С риск на живота си се впуща да изпревари всичко, за да докаже - на кого? - че е най-силен, най-ловък, най-най... Който страда от ниско самочувствие, трябва да шофира. И тъй, бъдещите хора, ще са безогледно самонадеяни, нищо няма да може да ги спре да стигнат по-бързо, най-бързо до точката, където смъртта се кръстосва с живота.

i wear your love every place i go

it suits me well like a coat in the cold

it braces me for the world outside

these fragile walls will fall in time

Две неща го бяха удивили. Едното - характерният почерк на бащата, съвсем същият като неговия, макар че той бе избрал своя сред многото от учебника по калиграфия, защото най-много му бе харесал. Другото - че откри една негова сентенция, която винаги бе смятал за своя, а баща му я бе записал в тетрадката си много преди да се роди той: "Ще ми е мъка да умра само заради едно - че няма да е от любов."

The time you would never trade is equal to the effort made.

Маргарита обърна метлата с четината напред, така че дръжката щръкна нагоре, и вече много бавно се спусна съвсем близо до земята. От това плъзгане сякаш с въздушна шейна изпита огромна наслада. Земята се вдигна към нея и в безформената й дотогава черна маса започнаха да се разкриват нейните тайни и прелести в лунната нощ. Земята се приближаваше към нея и Маргарита вече усещаше дъха на раззеленилите се гори. Тя прелетя над досами изпаренията над една росна ливада, после над някакво езеро. Долу жаби пееха в хор, а някъде далече пуфтеше влак и от това, кой знае защо, й се обърна сърцето. След малко Маргарита го видя. Той пълзеше бавно като гъсеница и сипеше във въздуха искри. Маргарита го задмина, прелетя над още едно водно огледало, в което под нозете й проплува втора луна, тогава още малко се сниши и полетя почти докосвайки с крака върхарите на огромните борове.

Светът му може да е фантастичен и нереален, осеян с неочаквани преки пътечки към величествени водопади, място, където необичайното е възможно и обикновено се сбъдва, което е населено с какви ли не герои с всякакви форми и размери. Той има безброй какви ли не приятели, които непрекъснато идват и си отиват, движат се между измисления му свят и реалния живот - сред нарцисите, динозаврите и надуваемите пояси.

Самолетите на Майлоу бяха позната гледка. Те минаваха свободно навсякъде и един ден Майлоу сключи договор с американските военни власти да бомбардира държания от германците шосеен мост при Орвието, а с германските военни власти да защитава шосейния мост при Орвието с противовъздушен огън срещу собственото си нападение. Хонорарът му за нападението на моста възлизаше на всички разходи по операцията, плюс шест на сто, а хонорарът му, платен от Германия, за да защитава моста беше равен на германските разходи, плюс шест на сто, увеличен с премии по хиляда долара за всеки свален от него американски самолет. Изпълнението на тези сделки представлява голяма победа за частното предприятие - изтъкваше той, - тъй като войските и на двете страни са социализирани институции. Щом веднъж договорите бяха подписани, нямаше никакъв смисъл да се разходват средствата на синдиката, за да се бомбардира и отбранява мостът, тъй като и двете правителства имаха достатъчно хора и материали на самото място да свършат цялата работа и бяха съвсем доволни да ги поставят в действие; и накрая Майлоу получи фантастична печалба от двете половинки на своята сделка, без да направи нищо повече, освен да се подпише два пъти.

Не воюваш. Само ти, храната и Бог сте. За коректно отношение към рецептата трябва и саундтрак. Когато го каня на вечеря, искам всеки детайл да е част от презентацията, дори и да става въпрос за точния брой капки кръв върху бялата покривка.

Елса продължава да плаче. Вълчето сърце също. Но правят като всички: каквото могат. Изграждат думи на прошка върху руините на думите за война.

Няма нищо "просто" в един кошмар. В Страната-на-Почти-Будните хората знаят, че кошмарите са живи същества: малки тъмни облачета от несигурност и тревога, които се промъкват между къщите, докато всички спят, и пробват вратите и прозорците, търсейки дом, където да се вмъкнат и създадат суматоха.

Затова има и ловци на кошмари.

Кент още не е дошъл защото винаги закъснява. Алф също го няма защото той винаги идва навреме. Но Мод и Ленарт седят до голямата маса, а Брит-Мари и мама седят до кухненския бокс и си говорят за кафе. Саманта спи на пода. Мод подава на Елса голяма кутия със сънища. Ленарт седи до нея и чака кафето, като междувременно пие кафе от термоса си. За Ленарт е важно винаги да има временно кафе, докато чака баш кафето.

- Обажда ви се Лакоон!

- По дяволите! - изпусна слушалката Херма. - И вие ли сте тръгнали насам? Да се махате с тази змия на врата си! Ще побъркате децата. Те не знаят как да се държат с врабчетата, та какво остава с прокълнатите животни...

- Не ме изслушахте - пращеше гласът от другия край. - Тъкмо това исках да кажа.. И аз, и моите синове сме силни възпрепятствани... Така сме хванати от обстоятелствата тук, че не можем да мръднем... Но ще се обаждаме...

- Както искате...

 Херма не намери сили да довърши разговора. Издърпа кабела. Облегна се на стола. И заспа.

- Учете се хора да спите! - покри я с халата си портиерът Руфо. - Истинският живот е в съня...

 И сам се излегна на пода до нея.

Край морето всичко имаше уста - говореха дори кръстовете в гробищния парк. Затова никой не се учуди, когато един от атлантите, които подпираха свода на Театъра, слезе от своето място, за да се оплаче от човека на изкуството, и когато отново се върна, каза на своя побратим:

 - Прощавай, че те оставих, сигурно много ти натежа.

 - Ами! Изобщо не усетих отсъствието ти... - отвърна каменният побратим.

 - Но това значи, че могат и без нас...

 - Могат разбира се...

И те отново напрегнаха мишници по тежкия каменен свод, преструвайки се на много заети, защото видяха Гайо да води към тях оредялата група туристи.