и се почувствах като дете, което хвърля сентаво във фонтан и после има нужда да сподели с някого фантастичното си желание, макар да знае, че то трябва да се пази в тайна и казването му може да развали магията

Най-големите ербапи рисуваха под града. Все едно горе всичко беше изрисувано и единственото свободно пространство бяха подземни тунели. Един вид, търсеха незавладяни територии. Това е моят дом. Прочети какво съм написал и заплачи.

Програмистите бяха занаятчиите на бъдещето.Човешкото познание е сила, мамо. Единствените ограничения са в ума ни. Според него нямаше задача, която да не може да бъде решена от компютър, дори и най сложната - да намери стойността на числото Пи, корена на всички езици, най-далечната звезда. Идиотско е, като се замислиш, колко удивително малък е светът. Просто трябва да се отвориш към него. Искаш само машината да ти отвръща, мамо. Да бъде почти като човек. Така и трябва да мислиш за нея. Тя е като стихотворение на Уолт Уитман - можеш да сложиш в нея всичко, което поискаш.

Спомних си Кориган като момче, когато всичко беше невинно и ясно - как се разхождаше по брега в Дъблин, изумяваше се от грапавината на мидената черупка, от шума от ниско прелитащ самолет или от някой църковен корниз - това бяха парченцата от онази сигурност, която смяташе, че го заобикаля, че е записана отвътре на цигарената кутия.

Absolutely wild perfume, long lasting and deep. You would fall in love immediately of it's rebel soul or hate it forever because it would show you your fears.