- Защо го е направил? - попита тихо.
Адам се помъчи да отговори, но устата му бе скована и суха. Облиза устни и кръвта на ново бликна.
- Не зная. - рече той.
Сайръс се приближи и така свирепо го хвана за ръката, че той се олюля и дръпна ръка.
- Не ме лъжи! Защо го е направил? Скарахте ли се?
- Не.
- Казвай! - Сайръс отново го сграбчи. - Искам да знам всичко. Кажи! Трябва да ми кажеш! Ще те принудя. По дяволите, все го защитаваш. Мислиш, че не знам ли? Какво ме баламосваш? Казвай или, ей богу, ще те оставя на вратата цяла нощ!
Адам скалъпи някакъв отговор:
- Мисли, че не го обичаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар