трябва да се преселя на друга планета,
за да те няма.

не е никак практично

Just your heart, in exchange for mine.

maybe flying high in the clouds
perhaps you're happy without me
so many seeds have been sown in the field
and who could sprout up so blessedly
if I had died
I would have never felt sad at all
you will not hear me say I'm sorry
where is the light
wonder if it's weeping somewhere

по улиците които някога с теб целувахме
с поскърцващи обувки и сърца

Най-сетне, в една хубава, топла вечер, всичко беше готово. Беше безвъзвратно готово и сърцето на хемула за миг се сви от тъгата на свършената работа.

свежестта на студен пролетен дъжд
е като свят не оттук, а така бързо ме открива
и като говориш с някой близък,
думите са като тухли
могат да станат на дом
ако ги поставяш , а не ги хвърляш..

[stnmr]

най-тежко беше вечер по стълбите
да се прибирам сама

за миг помислих, че е само грип
че мога да отрежа като с нож
че мога да превърна
всеки спомен
да преобърна
всяка стъпка
да напъхам
в мъничка кутийка

всичко искам да остане
зад гърба ми
(но не твърде далеч)
може да опира в белите ми плешки
може да подритвам с пета
като стара обувка
може също
меко да ме погали
и с ръце тихо да обгърне

а сега се чудя
защо кутийката ми ръби

- Защо го е направил? - попита тихо.
Адам се помъчи да отговори, но устата му бе скована и суха. Облиза устни и кръвта на ново бликна.
- Не зная. - рече той.
Сайръс се приближи и така свирепо го хвана за ръката, че той се олюля и дръпна ръка.
- Не ме лъжи! Защо го е направил? Скарахте ли се?
- Не.
- Казвай! - Сайръс отново го сграбчи. - Искам да знам всичко. Кажи! Трябва да ми кажеш! Ще те принудя. По дяволите, все го защитаваш. Мислиш, че не знам ли? Какво ме баламосваш? Казвай или, ей богу, ще те оставя на вратата цяла нощ!
Адам скалъпи някакъв отговор:
- Мисли, че не го обичаш.