LoveActually

най се ненавиждам
когато така запленена
съм от нечий непукизъм
искам
тихо да облепям кухите му стени
с красиви изрезки
от минало

знаех си, че март ще донесе сняг
той ще отмие окончателно
прахта от мръсните софийски улици
за да се възроди с пролетта
и някой пак
да плаче тихо в ъглите.
после
ще отвори широко прозорци и врати
за да превърне този плач
в смях,
но само за пред другите

твърде много ми липсват
прегръдките

заради което

измислям си смс-и
(пратени ми)
и знам, че са по-малко важни
от колкото мисля си
но
пак съм обзета от страст
по някой с който намерих се
и който искам да направя по-добър
(като скритото ми егоистично желание е
посредством него, по-добра да стана аз)

разбира се, в случай че
по-добра не значи по-силна
защото то тогава
аз се справям много добре
в четенето на смс-и

(и в намирането на хора, също)