2.16.2008
вече
три дни
вятър
подухва торбички
сини
увиват клони
през късна зима
пърхат пролетно
тъжни са есенно
зове ги лятото
за моите очи - няма сезони
за моето сърце - няма години
ръцете ми ръцете си
преплитат.
плътното
топло
нещо
отмина
1 коментар:
1800
каза...
Много ми хареса това.
Различно звучи някък...Представих си нещо накрая...
17 февруари 2008 г. в 22:30
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Много ми хареса това.
Различно звучи някък...Представих си нещо накрая...
Публикуване на коментар