- щастлива съм - каза. той не отвърна и след малко тя каза "а ти?", но той не отделяше поглед от скалата, която сега вече беше празна, птиците се бяха разлетели с викове от нея, със същите бързи отривисти махове.

- сигурно нещо ги е уплашило - каза той.

you're sick and beautiful.

пинг-понг

как сладко със глупостта във мен
си
живея.

вече
три дни
вятър
подухва торбички
сини
увиват клони
през късна зима

пърхат пролетно
тъжни са есенно
зове ги лятото

за моите очи - няма сезони
за моето сърце - няма години
ръцете ми ръцете си
преплитат.
плътното
топло
нещо

отмина

Тя иска да и казвам, че я обичам. Не и казвам. Една от причините за това е усещането, че тя го иска. Това е преимущество с което я държа в ръцете си и на което все още мога да разчитам.

Някога ме принуждаваше да и го казвам. Вижда ми се много глупаво и нелепо едно мъдро човешко същество да трябва да го изрича - особено ако е вярно. Може да има някакъв смисъл в случай, че е лъжа. Сега тя вече не е в състояние да ме принуди да и го кажа и това е моето отмъщение. Вече не ме моли за това. А между двама ни не спира тази непрестанна скрита битка за нещо дребно и неизяснено, което не се появява на повърхността и продължава почти толкова дълго, колкото се познаваме.

"Обичам те."

рисувайки ръце
тихо нахлуват нагли спомени
крещят
като движещ се по листа молив е
празно е.
бяло е.

сърцето ми е една голяма стена
стара
влагата
въздухът
напукват я
напуква я липсата
напукват я тополите
дращят с голите си клони
по голямото наше небе
лющи се стената

чудя се.. оголване ли е?
или почиствам излишния слой
като на една болна пета
кожичките

къде ми е амнезията

- Защо ми говориш така? Защо си такъв?
(Не зная защо.)
- Какъв?
- Знаеш какъв.
- Не зная.
(Зная.)
- Защо никога не можеш да ми кажеш добра дума, без да си я вземеш обратно след това?
- Каква добра дума?
- Винаги трябва ти да си отгоре, нали?
- Не.
- Виждаш ли?

Anyone Else But You

Божури и незабравки

"Това, което се премълчава се превръща в бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум, фраза като "до края на живота си".