They'd wake me up all the time, Saturday mornings, you know, singing Beatles songs to me in harmony, the four of them... so cute, so cute. Doreen never judged me... never nagged like some wives do. Wanted me to take my shoes off so I didn't wreck the carpet. That's it.

A после той ми подари семена от секвоя.
Just add Water & Sunshine!

Force yourself to breathe
My hand is in the air
To stop the cough;
Redirect your sleeves
Spittle leaves the sphere
Can't wash off;
Kiss me kiss me please
I washed behind my ears
The lights are off;
Be careful who you tease
There's an easy chair
On the chopping block;

Careful who you tease

не може някакъв си мъж да определя чувствеността ти
бил той и умен брадат висок иначе симпатяга с очи, които понякога са зелени, а друг път не

който знае какво си мислиш

Yes, you are always patronising me. This is what you always wanted, what you set out to achieve. This is the game you play. You prodded me. You poked me. You stroked me. You teased me. You flirted with me. You sucked me in. You wore your high-heel boots, your short skirt, your low-cut top and you flashed your tits, you tossed your hair. You played with the gear stick. You lied to me! This is all about you. The world has to revolve around you. I'm a driving instructor. I just wanted to do my job. You had no intention of learning how to drive. You had one thing in mind. To reel me in. And why? Because you have to be adored. You've got to be wanted. And you drink it in. And you leave me with a spring in your step and you go off and you fuck your boyfriend and you fuck your girlfriend. And you all drive around in that stupid, little yellow car.

По цели нощи се разхождам по улиците - спокоен и изпълнен с оптимизъм - иска ми се да поздравявам непознати. Да поздравя Луната. "Хей, Луна, кво става?"

Хамилтън Морис, VICE

I go out on Friday night
And I come home on Sunday morning
I go out on Friday night
And I come home on

Sunday morning

We're terrified of one another.
And terrified of what that means.
But we'll make only quick decisions.
And you'll just keep my in the waiting room.
And all the while i'll know we're fucked.
And not getting unfucked soon.
When we get home we're bigger strangers
than we've ever been before.

Миришеше на кратък сън без сънища и продължително неохотно събуждане, на среднощни целувки, истински, с властен език, който целува и изяжда едновременно, и на сутрешни, летливи и сухи, като мъртвите листа, които гората продължаваше недоловимо да рони в мъглата.

Беше ми говорил много, понякога противоречиво, в зависимост от настроението, в което го бях хванал, или от проблясъците минало, които конвулсивно озаряваха проядения му от дрогата мозък. А мозъкът му беше като сирене: перфектен, направо смайващ там, където го имаше, само че гъсто осеян с дупки, които го пронизваха от единия до другия край и не водеха на никъде. Когато пропадаше в някоя от тях, Васко гледаше да завлече поне още някого. В някои случаи беше момиче. В повечето бях аз.

Нямам представа как ще боли.
Колко остава.

Kак ще дишам.

I've kept myself numb for so long that now I actually want to feel something and I can't because no matter where I go, no matter what I do, I always end up back here with you.

Няма нужда от думи.
Няма нужда от действия.
Няма нужда от смяна на посоки в животите ни.
Няма нужда да изоставяме тези, които обичаме, за да обичаме други, които ще ни изоставят.
Няма нужда от нищо.
Няма нужда от нищо.
Няма нужда от нищо.

- Всяка вечер изпада в нещо като летаргия... в състояние близко до кома - споделям нещо, което наскоро бях чел.
- Как така?
- Уморява се до смърт през деня и вечер просто колабира.
- Е защо пък чак така сега!? - възмущава се майка ми.
- Прави по 3000 оборота в минута, докато обикаля цветето и събира прашец. Не спира за миг.
- Е бива ли така! Не може ли да си почине за малко!? - подскача на стола си тя. - Не може ли като врабче да кацне на цветето и така да яде? Да... кълве. Защо трябва да хвърчи постоянно?
- Защото не е врабче.

Look at the light,
it's full of stars.
What's really happening?

Something wonderful.

- Аз някой ден ще съм сам на една яхта, Анастасия. Аз някой ден ще съм скъсал със Системата, ще съм си купил яхта и ще съм отплувал завинаги. Представи си ме, Анастасия, на кормилото на малката ми яхта. С коктейлче в едната ръка и коз в другата. Сам в южното море, поря водите между мусоните на Панама и пасатите на Бразилия, в синия Океан, равен на тепсия.
- Ти, Алексей, някой ден ще си сам на едно бюро в една банка, ето какво ще си. Точно както си сега. Пак добре, че малка яхта си представяш, а не огромна и свръхлуксозна. Но както и да е, ти специално яхта няма да имаш никаква, помни ми думите.

Ще имаш бюро и после - гроб.

- На това трябва да посветиш целия си живот. Защо, според теб, някои хора отиват в манастир и остават да живеят там? Да не мислиш, че само чукат чело в пода? Кефят се страхотно, така се кефят, че ти тук и за хиляда гущера не можеш да го изпиташ. Без да спират, разбираш ли? Сутрин, обед и вечер. Някои дори когато спят.
- И от какво се кефят? Как се нарича това нещо? - попита Колян.
- Различно. Общо взето, нарича се милосърдие. Или любов.
- Чия любов?
- Просто любов. Усетиш ли я, вече не мислиш чия е, за какво е, защо е. Изобщо преставаш да мислиш.
- А ти усещал ли си я?
- Да - рече Володин. - Случвало ми се е.
- И какво представлява? На какво прилича?
- Трудно ми е да ти обясня.
- Добре де, примерно. Като морфина ли?
- Глупости - намръщи се Володин. - В сравнение с нея морфинът е направо боклук.
- Добре де, да не е като хероина? Или като хашиша?
- Не, бе Шурик. Не. Хич не се опитвай да ги сравняваш. Представи си, че си се надрусал с хашиш и се кефиш, да речем, цял ден. Дочука ти се или нещо подобно...
Шурик се изхили.
- После пък цял ден се съвземаш. И почваш да си мислиш: за чий ли ми е изтрябвало?
- Случва се - каза Шурик.
- А това, гепи ли те, не пуска. Ни жена може да те шашне, нито нищо. Ни наркотичен глад те гони, ни абстиненция. Само се молиш да продължава и продължава. Разбра ли?
- И е по-супер от морфина, така ли?
- Много по.

Познавах един комунист на име Цзе Джуан. Той често сънувал един сън - че е красива пеперуда и лети сред тревите. А събудел ли се, не можел да разбере дали пеперудата сънувала, че се занимава с революционна дейност или нелегалният - че пърха сред цветята. Та когато в Монголия го арестували за саботаж, на разпита им казал, че всъщност е пеперуда, която сънува. Понеже го разпитвал лично барон Юнгерн (а той е човек, който много добре разбира тия неща), следващият въпрос бил защо пеперудата е на страната на комунистите. Цзе Джуан отвърнал, че изобщо не е на страната на комунистите. Тогава го попитали защо в такъв случай се занимава с подривна дейност. И той отговори, че всичко, с което се занимават хората, е ужасно и няма никакво значение на чия страна си.
- И какво станало с него?
- Нищо. Изправили го до стената и го събудили.
- А той?
Чапаев сви рамене.
- Сигурно е литнал по-нататък.

Докато съм спал, беше превалявало - склонът, по който се изкачвахме към сградата на имението, беше влажен и хлъзгав. Както вече казах, бях много пиян, и когато почти стигнах горе, се подхлъзнах и паднах в мократа трева. Главата ми се отметна и видях небето, пълно със зведи. Беше толкова красиво, че няколко секунди мълчаливо лежах по гръб, загледан в тях. Чапаев ми подаде ръка и ми помогна да стана. Щом стигнахме до равното, отново погледнах нататък и изведнъж си помислих, че дявол знае кога за последен път съм виждал звездно небе, макар през цялото време то да е било над главата ми - достатъчно бе да я вдигна. Засмях се.
- Какво ти става? - попита Чапаев.
- Нищо - казах и посочих с пръст нагоре. - Красота.
Чапаев погледна и се олюля.
- Красота ли? - попита той замислено - Какво е това красота?
- Е, как? - отговорих. - Как какво? Красотата е абсолютно обективиране на волята на най-високото стъпало на нейната познаваемост.
Чапаев погледа още малко небето, после отмести очи към голямата локва в краката ни и изплю в нея угарката. В отразената върху равната повърхност на водата вселената настана истинска катастрофа - всички звезди потрепераха и за миг се превърнаха в размито сияние.
- Нещото, дето винаги ме е смайвало - каза той - е звездното небе под краката ми и Имануил Кант вътре в нас.

вече ми липсваш, копеле.

- Все пак искам котка - каза тя. - Искам котка. Искам я сега. Ако не мога да имам дълга коса и да ми бъде весело, поне мога да имам котка.

Forget all about that and fall in this ocean with me,
With me.

Heaven. Hell. Limbo. No one realy knows where are we going or what's waiting for us when we get there but the one thing we can say for sure with absolutly certainty is that there are moments that take us in another place moments of heaven on earth and may be for now that's all we need to know.

Да ходиш по света? Да се учиш? Защо? - Стой си дето си се родил и живей, както Бог те е учил. Живей тъй, че когато повдигнеш очите си, да виждаш звездите, а вятърът да лъха лицето ти. Живей, както живеят тревите. И умри като тях. Като една трева, която пониква, цъфва и най-после изсъхва и се стопява в същата тая земя, от която се е родила.
Това е то! Това е всичко...

This could be
Heaven right
Here on earth

This could be Heaven

- What about love?
- Overrated. Biochemically no different than eating large quantities of chocolate.

и когато тръгнем да пътуваме
небето ще е много синьо
багажа много малко
а усмивките големи

когато минем през
онези големи градове
с много дървета
и спазващи правилата шофьори
аз ще бъда щастлива
ще гледам момичетата
техните коси
стройни крака
и странни големи чанти
с нашивки и значки
ще гледам
момчетата
с наболи бради
маркови очила
и скъсани кецове

ще ми се струват по красиви
от всички хора на света

ще гледам влюбено
сградите с орнаментирани
балкони
и дворовете с огради
от ковано желязо
ще слушам чуждата реч
и ще се усмихвам
на звуците й

дори вкуса на чуждата вода
по измития ръб на чашата
ще е различен

и ще крия липсите си, но ти ще видиш
с колко радост ще се прибирам у дома

защото съм влюбена
в моят град с малко дървета
(ухаят силно на пролет)
обичам припряните шофьори
момичетата без усмивки
с тесни дънки и токчета
обичам момчетата
които говорят и докосват
само когато са пияни
влюбена съм
в соц сградите
залепени до барокови балкони
олющени по всички ръбове
влюбена съм в разговорите
подслушани в тролея
и вкуса на водата
от чешмата
в докторската
(скулптурата й е на момченце
с нарисувани розови прашки)

и никакви липси
не могат да променят това

небе
отразено
по стъклата
на колите

ухае на
липи и лято.

понякога
света е странен
и земята не е съвсем кръгла
и оранжевите завеси приличат на завивки
а завивките приличат на гори
горите приличат на слънца
а слънцата - на сутрини

h

You know, the Greeks didn't write obituaries.
They only asked one question
after a man died:

"Did he have passion?"