И ето настъпва денят, когато от всички страни, отвсякъде край тебе започваш да чуваш как ябълките капят, капят от дърветата една по една. Първо една там, друга оттатък, после са три, сетне четири и подир това девет, и двадесет, докато завалят отвесно като пороен дъжд, като стъпки от конски копита по меката тъмнееща трева, а последната ябълка от дървото си самият ти; и стои там в очакване на вятъра да отхлаби постепенно ръката ти, вкопчила се в небето и бавно, бавно да те смъкне надолу. Много преди да тупнеш в тревата, ти вече ще си забравил и за дървото и за другите ябълки, за лятото и за зелената трева отдолу.

Ще се сринеш в мрака...

Now I know it wasn't you
Who drove me mad
It was that chemical stuff in my head

“Дали ще се научим да прощаваме
на причинилите ни самота?...”
Георги Илиев

Всяка капка от дъжд -
Изоставяне.
Някой тръгва
по мокрите улици
друг да обича.
Някой още дълго стои
сам на ъгъла.
Мокър до кости.
А е пролет.

Б.П.

вече са зелени дърветата
събудих се днес и на вън
пролет
пълзи
по
пръстите

5:16

Стоеше най-отзад и я гледаше. Самотата на празния автоматичен автобус се разпръсна. Светлините изчезнаха. Автобуса забави ход приготвяйки се да спре на последната спирка.
Тя спеше. Беше се свила на последните седалки и спеше. Изглеждаше не повече от петнадесетгодишна. Под затворените й клепачи очите мърдаха. Сънуваше.
„Последна гара – полицията” – оповести говорителя на автобуса.
Той се наведе и раздруса рамото й.
Очите й спряха да се движат. Вдиша дълбоко разтърквайки лицето си с ръка. Отвори очи. Стресна се когато го видя. Надигна се и седна на седалката.
„Кой си ти”- попита.
„Влизаме в последната спирка”- отвърна той.
„О”- смути се тя –„благодаря”.
Тя разтърка лицето си с длани опитвайки да прогони съня. Той клекна до седалката й.
„Какво сънува”- попита.
Първоначално го погледна стреснато, но след секундите мълчание отвърна:
„Планините”
„Планините не съществуват”
„Това не ми пречи да ги сънувам, пък и какво ти влизат в работата сънищата ми. Разкарай се.”
Той се изправи и застана до вратата.
Автобуса спря и той слезе.

I got too much love, running through my veins,
going to waste.

вечна е само еголюбовта

We didn't come here to be satisfied
We didn't come here to be satisfied
We didn't come here to be satisfied
No... that's pretty difficult.

Like you come to the island and had a holiday. Sun didn't burn you red-red, just brown. You sleep and no mosquito eat you. But the truth is, it bound to happen if you stay long enough. So take that nice picture you got in your head home with you, but don't be fooled. We lonely here mostly too. If we lucky, maybe, we got some nice pictures to take with us.

- So the lion fell in love with the lamb.
- What a stupid lamb.
- What a sick, masochistic lion.

So goodnight my dear
Hope you're feeling well
Hope you're feeling very clear
In this song and rhyme
Thoughts of changes that
Keep ourselves intact

- Ти май се притесни от... починалия? - попита той с привидна разсеяност. Съобрази, че ако Николай се е уплашил, не би искал тоива да се разбере.
- А, не... - отвърна той и млъкна смутено. Канеше се да влезе в ролята на нехаен мъжкар, но си спомни, че Логофетов го е виждал в доста окаяно състояние. След случая с убитя пред кооперацията.
- Мъртвото тяло не е нито грозно, нито страшно - продължи докторът спокойно. - Той е просто много, много уморено. Възприемаш ли го така, стават ясни и други работи.
- Какви?
- Например... - Логофетов се замисли. Търсеше по-обикновени думи, за да не затрудни Николай. - Разбираш колко много неща е видял и усетил този човек, за да се умори така. Започваш да се възхищаваш от тази сложна и велика машина, каквато е тялото. Чрез него стават много неща. Едно от друго по-чудни. Да се усетиш щастлив от радостта на другия - да не е обикновена работа?
- Това всъщност не е ли... душата? - плахо попита Николай и се изчерви.
- Но тялото е нейният инструмент. Съвършен при това.
- Като се съвършен, защо умира?
- Като пораснеш, ще разбереш, че може би умирането също е част от съвършенството.
- Защо тогава вие, докторите спавявате хората?
Логофетов се почеса по главата. Беше затруднен да отговори, но в един момент лицето му просветна.
- Защото и ние сме хора. Страдаме когато някой умира. Дори не приемаме логични неща. Това е - човешка ни работа! Не е ли хубаво и едното, и другото?

Че си отиваме и че не сме съгласни да си отидем?

In the begining of time, the skies were filled with flying elephants. Every night they lay down in the same place in the sky. And dreamt with one eye open. When you gaze up at the stars at night you are looking into the unblinking eyes of elephants, who sleep with one eye open.

To best keep watch over us.

Babe
Oh, dream about me
On the phone
Talking quietly
I wanna be yours
Oh, won't you be mine
Against red skies
For all time

Just dream about
Color fills our lives

Устата Ви е по-неспокойна от очите и властта й е по-голяма. Лявата част на усмивката Ви не прилича на дясната. Дясната сочи надолу като задница на оса. Усмивката Ви слага запетайка, една кратка пауза между мислите Ви.

I'm sorry kid. I'm going to Denver.

Беше красива нощ тази, в която се влюби, с ниско, стъклено небе и голяма луна върху него, и скърцането на студа, и воя на вълците.

и ще забравя че ни е имало
че уморени заспивахме
под сянката на другия

Зимата, както знаем, първата зима, била създадена веднага след изгонването на Адам от Рая. Тогава открил, че дрехата, която носи, за да покрива голотата си, не е достатъчна. Зимата била причина да потърси подслон в една пещера и да се опитва да запали огън с вкоченените си пръсти, да построи по-късно къща и още по-късно - град и стени около града, за да пази къщата. Да работи три сезона в годината, да събира реколтата си в постояния страх от студа и глада, от зимата, която свършва винаги малко след края на силите ни. Накратко казано, цивилизацията произхожда от един мъртъв сезон.

I am done with you
i'm sailing my own
my own
sweet
way

- You can say anything to me.
- I wanna marry you. I wanna have kids with you. I wanna build this house. I wanna settle down and grow old with you. I wanna die when I'm hundred and ten years old in your arms. I don't want fourty eight uninterrupted hours. I wanna a lifetime.
Did you see what happens? I see things like that and you fight and run in the opposite direction. This okay I understand. I didn't but now I do, I do. Your are just getting started, and I've been doing this for a long time. Deep down you are still intern. And you are not ready.
- I'm not ready right now. But things can stay the way they are and I can get ready. I'll get ready.
- Things can stay the way they are. We can still meet in the elevator or in the calm room. And may be you will be ready. And I wait. I'll wait until you are ready.
- Ok then.
- Yeah but what if, what if while I'm waiting I meet someone new who is ready to give me what I want from you?
- What if you do?
- I don't know.

Защото винаги, където и да се намираш,
алкохолът свършва и се прибираш вкъщи сам.

Винаги.

Сега, когато вече го познавам, съм убеден, че ако Другия ме бе забелязал, преди аз да видя него, той, въпреки прогнилата си душа и изобилието си от негативни качества, би тръгнал веднага смело и усмихнато към мен. Но хората са различни, при това не само един от друг - през по-голяма част от времето сме различни от самите себе си.

So if you meet me,
have some courtesy, have some sympathy, and some taste.
Use all your well-learned politesse,
or I'll lay your soul to waste.


днес определено е пролет

да те целува така,
че да ти се подкосят колената.

в първия ден на декември
цяла софия свети коледно.

- Ела при мен - каза Боби.
Дена останала мълчалива.
- Не искам да се загубим просто така - продължил той. - Не искам да те оставя тук и да си замина, защото следващия път, когато се върнеш, и двамата ще бъдем различни и има някакъв риск, колкото и да е минимален, вече да не се обичаме. Не искам да поемаме този риск. Върни се при мен.
- Какво ще правя там? - попитала тя.
- Какво ще правиш тук? - попитал той. - Какво изобщо има да се прави? Любовта е най-важното нещо. Не можем да бъдем сигурни, че ако го изгубим сега, някога ще ни се случи отново.

все повече ще заприличвам на изядена
ще бъда нечия лъжичка мед ако не
стана нещо друго

[Ел. Ал.]

After the rain comes sun
After the sun comes rain again
After the rain comes sun
After the sun comes rain again

This must be underwater love
The way I feel it slipping all over me
This must be underwater love

The way I feel it.

Sometimes it would stop raining long enough for the stars to come out and then it was nice. It was like just before the sun goes to bed down on the bayou. There was always a million sparkles on the water like that mountain lake. It was so clear, Jenny, it looked like there were two skies one on top of the other. And then in the desert, when the sun comes up,

I couldn't tell where heaven stopped and the earth begin.