- Ела при мен - каза Боби.
Дена останала мълчалива.
- Не искам да се загубим просто така - продължил той. - Не искам да те оставя тук и да си замина, защото следващия път, когато се върнеш, и двамата ще бъдем различни и има някакъв риск, колкото и да е минимален, вече да не се обичаме. Не искам да поемаме този риск. Върни се при мен.
- Какво ще правя там? - попитала тя.
- Какво ще правиш тук? - попитал той. - Какво изобщо има да се прави? Любовта е най-важното нещо. Не можем да бъдем сигурни, че ако го изгубим сега, някога ще ни се случи отново.

все повече ще заприличвам на изядена
ще бъда нечия лъжичка мед ако не
стана нещо друго

[Ел. Ал.]

After the rain comes sun
After the sun comes rain again
After the rain comes sun
After the sun comes rain again

This must be underwater love
The way I feel it slipping all over me
This must be underwater love

The way I feel it.

Sometimes it would stop raining long enough for the stars to come out and then it was nice. It was like just before the sun goes to bed down on the bayou. There was always a million sparkles on the water like that mountain lake. It was so clear, Jenny, it looked like there were two skies one on top of the other. And then in the desert, when the sun comes up,

I couldn't tell where heaven stopped and the earth begin.

Мълчали, но не с онова кораво, многозначително мълчание, което човек стиска като бучка лед в устата си, без да може нито да го изплюе, нито да го преглътне. Мълчали, защото били пълни с очакване и то им пречело да говорят, не намирали нищо по-важно и интересно от това, че пътуват заедно, и като не си представяли връщането, нито даже мислели за него, имали измамното чувство, че е завинаги.

тръгнала напред
слизаща от моста
тих и асфалтен
гледам слънцето
бавно залязва

оранжево е.

и оранжево небето
сивее
а земята сива
оранжевее

блясък и облаци
остават в окото ми
тръгнала напред
а все отвръщам на погледа

ние сме две
(зная, това не е ново)
и двете търсим слънцето
но едната напред върви гордо

другата се извръща
при всеки удобен случай
да види лъчи зад моста
а лъчите изгарят окото
и макар едната да продължава

слънчеви петна от другата
вечно
ще
останат

It is written in the stars above.

Ако можеш винаги да ме обичаш
само във зениците на настоящето

There were no screams. There was no time.
The mountain called Monkey had spoken.
There was only fire.
And then,

nothing.

- When we are married, will you dance with me? I find dancing very agreeable. Why can you not say what is in your head?

- Why can you not stop saying what is in yours? Why must you lead, when I want to lead? If I want to dance I will ask you to dance. If I want to speak I will open my mouth and speak. Everyone is forever plaguing me to speak further. Why? What good is it to tell you you are in my every thought from the time I wake? What good can come from my saying that I sometimes cannot think clearly or do my work properly? What gain can rise of my telling you the only time I feel fear as others do is when I think of you in harm? That is why I am on this porch, Ivy Walker. I fear for your safety before all others. And yes, I will dance with you on our wedding night.

no bad dreams
no paranoia

- Вържи го на връвчица и го води като куче, тоя Джим Кери - предлага Рижо. - И изобщо, оправяй се както си щеш със заека си. Нямам намерение да се грижа за него.
- Добре бе, пич, успокой се - сменям тактиката. - Я се замисли - защо твоето гадже, невзрачната очилата маруля от Каспичан...
- От Сливен.
- ОК, от Сливен. Невзрачната очилата маруля от Сливен те зарязва и тръгва с някакъв негър? Защо? Заради големият му кур? Нещастно стечение на обстоятелствата? Глупости! Нещастната очилата маруля те зарязва, защото е осъзнала, че не може да разчита на теб!
Рижо ме гледа като треснат.
- Моля?
- Всяка жена има нужда от някой пич, който да се грижи за нея. Особено ако е на деветнайсе, и особено ако е от Сливен.
- Какво значение, по дяволите, има откъде е?!
- Съгласен съм - няма. Всички и отвсякъде искат някой да се грижи за тях. Без значение какъв е и откъде е.
Рижо се замисля, малките бръчки на челото му се вдълбават. Рижо е свестен тип. Почти съм сигурен какво става сега в главата му - една бърза невесела ретроспекцийка на отминалите дни. Спомени, чувството за някаква неясна вина, което започва да расте като тумор...
- Не съм виновен - изкрещява Рижо, - аз просто съм си такъв!
- Какъв?
- Такъв - не мога да приема мисълта, че трябва да се грижа за друг човек. Аз съм писател, по дяволите! За мен това е... противоестествено!
- Грешиш, пич, това е най-естественото нещо на света - притискам го. - Би могъл да се научиш.
- Как? - все още не загравя Рижо.
- Всяко по-слабо живо същество има нужда от по-силно живо същество, което да се грижи за него. Джим Кери е ключът към твоето духовно израстване!

I did everything, everything I wanted to
I let them use you for their own ends

To the centre of the city
in the night,
waiting for you
To the centre of the city
in the night,

waiting for you.

Guilt is like a bag of fuckin' bricks.
All ya gotta do is set it down.

И птиците са влюбени до болка.
Гнездата им са пълни със надежди.

and if you find that moment
it lasts forever.

So if you love me
Won't you let me know?
If you love me
Won't you let me know.

септември беше по-хладен от колкото очаквах.

Nothing can come close
To this familiar feeling
We say it all without

Ever speaking

The weight of my words
you can't feel it anymore...

всичките ми дрехи ухаят на миналата зима.

I run. I run until my muscles burned
and my veins pumped battery acid.

Then I run some more.

слънце по кожата
игра в пясък
бели чаршафи
бисквити с шоколад
голи праскови
мокрото от банския
мраморни стълби
пътеката на долу
водата под ъгъл
двора с котки
кости от риба
сока от манго
разлят на веранда
на върха на морето
от горе
гордо висят небесата
всяка сутрин шума от вълните
я буди нежно
о, всяка вечер пак тъй
я приспива

само три нощи
и четири дена

и това е
някак достатъчно

защото шума на софия
й липсва
той не я приспива
и я буди тежко
той е възпълен и цветен
ах, неговата поетичност
бие морето
в нейната лична война
на световете

ще се върне тук
може би след няколко години
но ще минат три нощи
и ще иска да си замине
заминаването ще е завръщане
разбира се
в завърнах
има повече от
в заминах

Failure is always the best way to learn,
retracing your steps until you know,
have no fear your wounds will heal.

тъжно ми е, че те загубих
и също че е септември.

Time is so short and I’m sure
There must be something more

надявам се и морето да стане мое.

- Това гаджето ти ли беше?
- Не, аз нямам гадже.
- Изглеждате близки.
- Да, все още сме нещо като приятели и все още правим секс.
- Ха-ха, тогава?
- Не се обичаме.
Високо вдигнати вежди.
- Аз го обичам, той мене не.
Пауза.
- Аз го обичам през цялото време, той само когато сме заедно.

Колко ми се иска да
погледна луната,
да я изпия
и тя да ме изпие,
да видя, че е
моя
моя
моя!

Яна Илинда.
Яна Илинда.
Яна Илинда.

Била кръстена на двете си баби, така го забавляваше тази история навремето, че била кръстена на двете си баби, едната Яна, другата Илинда, и двете били еднакво хищни към единствената си внучка. Затова я кръстили Яна Илинда и баща й веднага установил, че в името имало мистична музика. И двете баби я наричали пред хората с името на другата, за да покажели, че държат много повече на името на другата отколкото на собственото си, а когато оставали насаме с нея я прегръщали и се обръщали към нея така, както самите те се казвали. Това било смайващо за Яна Илинда в началото. Тя не можела да разбере дали се казва Яна или Илинда, затова умолявала на ум, понеже тогава все още не говорела, умолявала на ум всички да се обръщат към нея с Яна Илинда, защото само така се чувствала цялостна и спокойна, но те или не я чували, или говорели помежду си, че истинското й име е много дълго и трудно за произнасяне. По този начин всъщност изказвали неодобрението си към причудливото съчетание, което, изглежда, само баща й харесвал, дори написал соната, вдъхновен от името на дъщеря си, а когато в училище разбрали слабостта й, нарочно почнали да й викат ту така, ту иначе.

била, уютна, тиха, с балкон, който гледал към вътрешния двор на къщата, пред балкона имало вишна, клоните на вишната почти се допирали до прозореца, така че когато вишната разцъфтявала... нали си представяш Теодор, когато тази пролет вишната разцъфтя или когато навън валеше дъжд и имаше буря - как клоните и бурята се блъскаха в стъклата на прозореца, като че ли вишната искаше да влезе при мен, да се скрие, толкова е странно когато живеем в близост до дърво, Теодор, дърветата като че ли толкова много се грижат за нас, а ние не ги забелязваме, Теодор, непременно те съветвам да заживееш в близост до някое дърво някога и да се вглеждаш в него и да го усещаш в сезоните, това непременно ще помогне на писането ти и живеенето ти въобще, Теодор, просто едно дърво до което да живееш

Забавляваха се и се наслаждаваха на предизвестените си реакции, на шегите, на забележките, на очакваните изблици, на внезапното опулване, на взаимните си леки, подли номерца, смехът им избухваше по пустите неделни улици, както избухват слънца, Деян и Бояна, родените заедно от една и съща утроба, разкъсани заради капризите на Нина и Стефан

как само ужасно звучат имената им!, изсмя се Бояна, не като нашите

наистина не може да има нищо общо между Стефан и Нина, знаеш ли? Колкото и дълго да повтаряш имената им, от тях нищо не се появява, никакви звуци

аз мисля, че те никога не са се обичали, продължи Бояна, как може да обичаш един човек, а след това да спреш да го обичаш? Деян, можеш ли да ми отговориш на този въпрос? Ако обичаш един човек, то е завинаги, нали? Ти можеш ли да престанеш да ме обичаш или аз теб?

Бях сигурен, че съм заключил всичките неща на Джеси в двете стаи и че така всъщност те са изчезнали безследно. Сега обаче изскача още едно нещо, което й принадлежи, което е непосилно типично за нея и на всичкото отгоре няма как да бъде отстранено. Една дупка. Усещам толкова силна болка, че отклонявам поглед. Подарявам дупката на момичето от радиото.