Moral absolutism keeps us from learnig from the past.

Час разцепва фаса.
Фас разцепва час. 

If you want to read to me your poetry
I'll sleep with you  
If you want to teach me french philosophy
I'll sleep with you
  
If you want to read me books and show me art  
and make my heart beat a different tune  
I'll sleep with you.

I'm not looking for a soulmate.
I've never believed in the majesty
of caged animals

Аму обичаше децата си (то се знае), но тяхната уязвимост и готовността им да обикват хора, които не ги обичат истински, я вбесяваха и понякога събуждаха у нея желанието да ги нарани - с възпитателна цел, като закрила.

How To Love The Moon

Step 1. You ask the moon dance. The moon is a lonely creature, a shy creature that spends too much time watching the world below and chasing after the sun. It could use a distraction.

Step 2. Search for her even on the darkest of nights because sometimes we all need to know someone is thinking about us. But never ever try and pull her from her hiding place. Let her shimmer behind the clouds every once in a while.

Step 3. Realize that she has already seen every inch of your skin, perhaps when you were completely unaware. Perhaps when you were tracing your bones, your scars for someone else. But remember that she’s the one who let you glow. She’s the one that never turned away.

Step 4. Write her a love letter and tie to a balloon or send it in a rocket. Even moons love getting mail.

Step 5. Take time to sit with her, softly. Let her light the words in your book, the flowers in your garden. Because the times we shine the brightest are the times when we know the world won’t turn away.

He used to say,
sometimes you need to do something bad to stop you from
doing something worse.

носете си новите дрехи, момчета

падаме, както ходим
умираме, както спим

Ryan,

Our love is a love that never dies,

Our love is the prettiest tie that ties,

Our love is a dinosaur that tries and tries,

and tries and tries and tries and tries.

- Ето например този младеж - заговорих аз и посочих младия симпатичен барман, който със сериозно изражение разбиваше лед. - Плащам му много добре. Другите служители от персонала не знаят това. Давам му висока заплата защото има талант да прави страхотни коктейли. Повечето хора не разбират това, но и за коктейлите е нужен талант. Всеки, ако се постарае, може да приготви вкусна напитка. След няколко месеца практика човек може да се научи да приготвя коктейли като тези, които се сервират в повечето барове. Но за да постигнеш повече трябва да имаш особено умение. Същото е със свиренето на пиано, рисуването, бягането на сто метра. Ето, аз например умея да приготвям не лоши коктейли. Учил съм занаята, практикувал съм го. Но не мога да се меря с моя барман. Вземам съвсем същите продукти, смесвам ги, точно толкова дълго разклащам шейкъра и все пак вкусът е друг. Не знам защо. Просто е нужен талант за това. Като за изкуството. Има една черта и само на някои хора се удава да я пресекат. Ето защо, намериш ли човек с талант, трябва много добре да се грижиш за него, за да го задържиш.

you love me when it's time to go
you hate me when i'm after show
until you kill me

I need you to need me

the poets are prophets

"It’s difficult for many people to pick a saddest moment, because they’ve had so many sad moments strung together. Same thing with a happiest moment. You can be very happy buying needles or postage stamps, or you can be miserable at a $3,000 gala. It’s not about a place or a time. It’s about a feeling."

"So what decides the feeling, if not place and time?"

"Who you’re with, I suppose."

I wish I'd never met you, so I could meet you again.

 - Виждал ли си напоследък луната? - попита неочаквано Тенго.

 Приятелят му вероятно бе единственият човек, на когото можеше да зададе внезапен въпрос за луната, без да събуди у него и капка подозрителност.

 Приятелят му се замисли.

 - Абе, да ти кажа честно, май не съм се заглеждал наскоро. Защо? Какво й е на луната?

 - Погледни я, моля ти се, когато имаш възможност. И ми кажи какво ти е мнението.

 - Какво ми е мнението ли? От каква гледна точка?

 - От всякаква. Любопитно ми е какво впечатление ще ти направи луната, като я видиш.

 Кратка пауза.

 - Дано само не се затрудня да опиша чувствата си по отношение на луната.

 - Не очаквам от теб особена изразителност. Интересуват ме по-специално най-видимите й особености.

 - Чакай, чакай... Ти искаш да погледна луната и да опиша най-видимите й според мен особености, така ли?

 - Точно така - отвърна Тенго. - Дори ако нищо особено не ти направи впечатление.

 - Днес е облачно и подозирам, че няма да мога да я видя. Но щом се проясни, ще й хвърля един поглед. Стига да се сетя, де.

 Тенго му благодари и окачи слушалката. Ако се сетел. Какво друго може да очаква човек от някого, завършил математически факултет, освен невероятно кратка памет по отношение на неща, които не го вълнуват?

- You couldn't see, could you? That night, crossing the street. You crossed anyway.

- I’m going home to see my mother.
- Oh, is it her birthday?
- Nope. I just love my mother, and she loves flowers.

Том беше прочел в училище за ледения период и се беше изплашил, че той може да се върне.

- Тате - сподели момчето, - това е единствената ми тревога.

- Той не може да настъпи тук - успокои го Томъс Хъдсън

- Зная. Но не мога да не мисля какво ще правят хората в Минесота, Уисконсин и Мичиган. Дори в Илинойс и Индиана.

- Няма защо да се тревожим - рече Томъс Хъдсън. - Процесът ще бъде страхотно бавен.

- Зная - отговори Том. - Но това е единственото нещо за което действително се тревожа. За връщането на ледения период и за изчезването на пощенските гълъби.

- Разкажи ми за времето когато съм бил малък - намеси се Том, като се преобърна и хвана Дейвид за глезена. - Никога няма да мога да бъда толкова добър в действителния живот, колкото в историите, които се разказват за мене като малък.

Death is not the end.
Death is an ocean on all sides of our lives.
Deep and dark and cold, and anything but empty.


(сбогом)

no more talk about the old days 

it's time for something great

Когато съм пътя, който бавно минава край сънени къщи в ранна, пролетна утрин, тогава ще можеш да намериш в мен отговорите на всички въпроси и да продължиш безцелно по пътя, защото аз не мога да бъда целта.

Б.П.

По онова време пътят край реката ми беше любим. Можех да вървя със същата скорост, както реката. Можех да доловя диханието й. Те беше жива. Това преди всичко беше реката, на която трябваше да благодарим за възникването на града. За това, че стотици хиляди години беше изглаждала хълмовете, беше отнасяла пръстта, беше запълвала морето и беше правила така, че да растат дърветата. Градът още от самото начало принадлежеше на реката и винаги щеше да бъде така.

Since you think I don't love you
I just thought you were cute

that's why I kissed you

- Кажи нещо още по-мило.

- Наистина те харесвам, Мидори. Много

- Колко много?

- Като пролетно мече - рекох.

- Пролетно мече ли? - Мидори пак вдигна поглед. - За какво говориш?

- В пролетен ден ти вървиш през ливада съвсем сама и това сладко малко мече с кадифена козина и блестящи очи идва и тръгва редом с теб. И ти казва: "Здравей, малка госпожице. Искаш ли да се потъркаляш с мен?" Така че ти и мечето прекарвате целия ден в обятията си, търкаляте се по обрасъл с детелина хълм. Нали е приятно?

- Да. Наистина е приятно.

- Ето колко те харесвам.

Цветовете на растенията, които още цъфтяха, бяха червени или жълти, ярки цветни петна над водораслите, в гората имаше няколко огромни бели рози, които разцъфваха и живееха едно денонощие в спиращо дъха великолепие.

love you like a love song baby

here we are.
true
ro
mance

- Your girlfriend is really beautiful.
- Thank you.
- Do you know she's a bird?

- Не разбирам - призна си тя.

- Единственото, което трябва да правиш, е да чакаш - обясних аз. - Да седиш мирна и да чакаш момента. Не се опитвай да променяш нещо насила, просто наблюдавай как се развиват нещата. Постарай се да ги възприемаш непредубедено. Тогава съвсем естествено ще разбереш как да постъпиш. Но всички постоянно са заети. Прекалено талантливи са, затънали са в работа. Прекалено погълнати са от себе си, за да мислят непредубедено.