Oh okay I see. You think this has nothing to do with you. You go to your closet and you select - I don't know - that lumpy blue sweater, for instance because you're trying to tell the world that you take yourself too seriously to care about what you put on your back. But what you don't know is that that sweater is not just blue. It's not turquoise. It's not lapis. It's actually cerulean. And you're also blithely unaware of the fact that in 2002, Oscar de la Renta did a collection of cerulean gowns. And then I think it was Yves Saint Laurent - wasn't it - who showed cerulean military jackets? And then cerulean quickly showed up in the collections of eight different designers. And then it, uh, filtered down through the department stores and then trickled on down into some tragic casual corner where you, no doubt, fished it out of some clearance bin. However, that blue represents millions of dollars and countless jobs and it's sort of comical how you think that you've made a choice that exempts you from the fashion industry when, in fact you're wearing a sweater that was selected for you by the people in this room from a pile of stuff.

Животът тупти.
Сърцето е меката тъкан на тъпан
Бие, удря, кърви.
Дишаш. Или си задъхан?

между другото

Though our love project has so much potential
but it's like we weren't made for this world

We want our film to be beautiful not realistic
Perceive me in the radiance of terror dreams

But you know no matter where we are
We're always touching by underground wires
I've explored you with the detachment of an analyst
But most nights we've raided the same kingdoms
And none of our secrets are physical now

who can take a sunrise

sprinkle it with dew

cover it with chocolate
and a miracle or two
the candy man
the candy man can
'cause he mixes it with love
and makes the
world taste good

And love is a murderer, love is a murderer
But if she calls you tonight
Everything is all right
Yeah, we know.
And love is a curse shout in a hearse
Love is an open book to a verse of your bad poetry
And this is coming from me

- Because she knows the worst thing about me, and it's okay.
- What is it?
- No, it's not one thing. It's just an idea, Joe. It's like you know each other's secrets, your deepest, darkest secrets.
- Deepest, darkest secrets?
- Yeah, and then you... you're free.
- Free?
- You're free! You're free to love each other completely, totally. Just no fear. So there's nothing you don't know about each other, and it's okay.

Някой ден, след години, ще се срещнем отново, някъде, случайно, някъде, без да искаме, като остатък от уравнението на Великият План, за тези които вярват, или като глупава и неочаквана случайност, която после не можем да си обясним, за тези които не вярват, ще се срещнем и ще си поговорим, за времето, за работата, за музиката, за онези приятели, които някога са били общи, аз ще питам, защото наистина искам да знам, ти ако питаш, ще е само защото и аз питам, а може би няма да говорим много, може би няма да има нужда от думи и ще мълчим и само ще Чувстваме.

После аз ще кажа (ще ми е много трудно да започна, но когато започна, думите ще се леят):
Чувстваш ли нещо, и ще те погледна, но ти няма да отвърнеш на погледа, изпитваш ли вълнение, трепва ли ти сърцето, нали знаеш Онова подскачане на сърцето, сякаш е стреснато от неочаквано присъствие, това е най-трудното нещо за казване, най-трудното нещо за питане, но ето аз те питам, защото какъв е Смисъла, да не го направя, когато кръвта в мозъка ми се движи толкова бързо, че я чувам, когато разбирам точно какво се случва с мен и знам защо, и дори мисълта ми се усмихва тънко, защото съм знаела всичко това, и е толкова Красиво че се случва, щом се случва, значи всичките книги, филми и песни е имало защо да бъдат изтворени, ето това е моя смисъл, но какъв е смисъла после, когато остана сама, когато страха от отговора ще си е отишъл, а пеперудите ще са замлъкнали.

Тогава, може би изплашен от тихата болезненост на думите ми, ти само ще поклатиш глава, но ако не поклатиш глава, ще кажеш:
Не.
А аз ще продължа да те обичам.

тази улица
като приют
под небето
винаги ще намери начин
да ни събира,

когато се разпилеем

They take pictures of mountain climbers. At the top of the mountain. They're smiling. Ecstatic. Triumphant. They don't take pictures along the way, 'cause who wants to remember the rest of it? We push ourselves because we have to, not because we like it. The relentless climb. The pain and anguish of taking it to the next level. Nobody takes pictures of that. Nobody wants to remember. We just want to remember the view from the top. The breathtaking moment at the edge of the world. That's what keeps up climbing. And it's worth the pain. That's the crazy part. It's worth anything.

- You're an unseen presence, like the Wizard of Oz.
- He was a fraud.

Това е, което е.
Погледите ни се кръстосват през стъклото. Тя не разбира нищо. Шрифтът е светлосив и може да бъде забелязан само ако се вгледаш внимателно и използваш тялото на стоящия отсреща човек като тъмен фон. Дърпам от цигарата и повтарям първия ред.
Това е, което е, казвам бавно.
Изпускам дима срещу нея, насочвам го направо и той улучва стъклото, след което се разпилява като атомна бомба. Клара гледа към мен. След това повдига вежди и се засмива.
Е отеок, казва тя, е авот.
Нещо ме прерязва в стомаха, не е ясно дали е защото усещам радост или болка, или просто защото не съм ял нищо от няколко дни. Дърпам пак от цигарата, така че огънчето да загризе от филтъра и се съвземам.
Това е, което е, казва любовта, прочитам.
Атвобюл авзак е отеок е авот, казва Клара.
Така четем всички строфи. Когато стигаме до най-долния ред, клякаме, аз допирам лицето до коляното си и незабележимо бърша бузите си в плата на панталона.
Стига толкова, казвам, хубаво беше.
Клара илиза от мястото си зад стъклото и идва при мен.
Ешеб овабух, казва тя.
Въпреки че това никъде не е написано.

Аз съм Аз. Ти си Ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. И знам, че и ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото Аз съм Аз и Ти си Ти. И когато Ти и Аз се срещнем е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи.

Ние всички трябва да бъдем еднакви. Не всеки да бъде по рождение свободен и равен, както се казва в Конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия; тогава всички са щастливи, защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които да трябва да се мерят.

We have love
We have love
We have love
We have love

I thought my heart was damaged
I thought my heart was strong
A thought is nothing damaged
A thought is nothing wrong

I see it in my care for you
I see it in my care for you

There is nothing else to be proud of

на 17 тя скачала енергично. скачала, скачала, скачала. скачала като ненормална. и й казвали, че е ненормална.

все още й казват, че е ненормална.

тя е на 33 и не стига до горния рафт в кухнята. тя е на 33 и никога не е чела Библията. цялата, имам предвид. тя е на 33 и не стига до най-горния рафт. това означава, че тя пропуска всичко -

всичко, което е на най-горния рафт.

н.п.

Let the beauty you love be what you do.
There are a thousand ways to kneel and kiss the earth.

Now all your love is wasted?
Then who the hell was I?
Now I'm breaking at the britches
And at the end of all your lines

мравка провлачи крак, повлече със себе си сюреалистична амалгама от първообрази и автора почина; автора се изпари, просто се изниза, изтече и разтвори в претенциозното си празнословие без ехо

мравка провлачи крак,
беше лято.

- My umbrella's out of control *boing, boing, boing* Imagine if we were in a huge umbrella, if we were living in a huge umbrella. That would be so weird, because then we're going to see a green or any color all the time. Why's that squirrel chasing the other squirrel?
- Because he loves her.
- Then why is she running away?
- Because she's scared.

От всички пеперуди в
колекцията най-много ценя
тази, която носи върху крилете
си отпечатъци от пръстите ми.

Пак там.
Ян ван Атен

Sometimes when you're young, you have moments of such happiness, you think you're living in someplace magical, like Atlantis must have been;

then we grow up and our hearts break into twо.

You know what's the worst thing about somebody breaking up with you? It's when you remember how little you thought about the people you broke up with and you realize that is how little they're thinking of you. You know, you'd like to think you're both in all this pain but they're just like

"Hey, I'm glad you're gone".

плът покрива
костите а плътта
търси
повече от
плът.

This year's love had better last
Heaven knows it's high time
I've been waiting on my own, too long
When you hold me like you do
It feels so right, oh now
Start to forget how my heart gets torn
When that hurt gets thrown
Feelin' like I can't go on.
Turnin' circles time again
Cut like a knife, oh now
If you love me got to know for sure
Cuz' it takes something more this time
Then sweet, sweet lies, oh now
Before I open up my arms and fall losing all control
Every dream inside my soul
When you kiss me on that midnight street
Sweep me off my feet
Singin' ain't this life so sweet?
This year's love had better last

This year's love had better last

Надежда. Какво друго му трябва на човек. Липсата на надежда обезкуражава хората. Спомням си как в Ню Орлиънс живеех на две захарни пръчки от 25 цента на ден, и така със седмици, за да имам свободно време да пиша. Гладът за съжаление не подобрява изкуството. Само му пречи. Душата на човек е вкоренена в стомаха му. Човек пише по-добре, след като е изял телешки бифтек и е изпил половин бутилка уиски, отколкото след като е изял една захарна пръчка от 25 цента. Митът за гладуващия творец бе измама. Когато веднъж осъзнаеш, че всичко е измама, ставаш мъдър и започваш да гориш и колиш себеподобните си. Ще построя империя върху съсипаните тела и съдби на беззащитните мъже, жени и деца - ще им го набутам целия. Ще им покажа аз на тях!

Чудех се как се е справял преди да се появя. Установих, че в такива моменти имаше нужда някой да му говори, да побутва мисълта му в разни посоки, докато не успее да залови някоя от тях и да излезе от дупката. Възможно беше, разбира се, без чуждо присъствие това изобщо да не му се случваше. Както повечето осакатени хора, сигурно се беше научил да поддържа някакво крехко ежедневно равновесие, от което се отклоняваше само в краен случай: строго определени мисли, внимателно подбрани спомени, относителна безчувственост към заобикалящия свят, никакви планове.

Прав беше като казваше, че не е съвсем жив.

what's it like to be back?

you see things in life and you're bit surprise what you see. life, your whole life, is changes. you go through changes in your life. one second you've got it made. next second you're down in the dumps. and it goes back and forth throughout your whole life. one second you've got the most beautiful girl in the world next second you don't even have a girlfriend no more. and it goes back and forth and back and forth, you known. and this is life man, it's changes. this is what you gotta go through. throughout your whole lifetime.

never
never

land

Говорихме си, а после мама каза, че ни е виждала отстрани, да вървим, а усмивките ни, сякаш знаем някаква много голяма тайна, която никой друг не знае.

ти си твърде добра за този свят. имаш твърде много любов, която искаш да дадеш, и получаваш твърде малко любов. хапка по хапка. но не очаквай никаква любов от една тоалетна чиния. можеш да очакваш само безразличие. това е, което ти дават тоалетните чинии – безразличие.

н. п.

Thursday I don't care about you
It's Friday, I'm in love