Чудех се как се е справял преди да се появя. Установих, че в такива моменти имаше нужда някой да му говори, да побутва мисълта му в разни посоки, докато не успее да залови някоя от тях и да излезе от дупката. Възможно беше, разбира се, без чуждо присъствие това изобщо да не му се случваше. Както повечето осакатени хора, сигурно се беше научил да поддържа някакво крехко ежедневно равновесие, от което се отклоняваше само в краен случай: строго определени мисли, внимателно подбрани спомени, относителна безчувственост към заобикалящия свят, никакви планове.

Прав беше като казваше, че не е съвсем жив.

what's it like to be back?

you see things in life and you're bit surprise what you see. life, your whole life, is changes. you go through changes in your life. one second you've got it made. next second you're down in the dumps. and it goes back and forth throughout your whole life. one second you've got the most beautiful girl in the world next second you don't even have a girlfriend no more. and it goes back and forth and back and forth, you known. and this is life man, it's changes. this is what you gotta go through. throughout your whole lifetime.

never
never

land

Говорихме си, а после мама каза, че ни е виждала отстрани, да вървим, а усмивките ни, сякаш знаем някаква много голяма тайна, която никой друг не знае.

ти си твърде добра за този свят. имаш твърде много любов, която искаш да дадеш, и получаваш твърде малко любов. хапка по хапка. но не очаквай никаква любов от една тоалетна чиния. можеш да очакваш само безразличие. това е, което ти дават тоалетните чинии – безразличие.

н. п.

Thursday I don't care about you
It's Friday, I'm in love

Another day, just believe,
Another day, just breathe
Another day, just believe,
Another day.

Just breathe.

Но това да не е като в Рая,
където портокалите се отварят
в ръката ти и птиците пеят на
родния ти език...

Ян ван Атен
Пак там

Тук почива холерата.

- Може ли да те питам нещо.
- Да.
- Съжаляваш ли ме?
- Не.
- Нали не искаш да те напускам.
- Не.
- Не мога да те оставя. Обичам те. Никого не съм обичал както теб.
- Не оставяй цигарата да дими.

These are my twisted words
When I feel you still walking
I know I should not look down
But I’m so sick of just talking

When are you coming back?
I just can’t stand it
I just can’t handle it

They'd wake me up all the time, Saturday mornings, you know, singing Beatles songs to me in harmony, the four of them... so cute, so cute. Doreen never judged me... never nagged like some wives do. Wanted me to take my shoes off so I didn't wreck the carpet. That's it.

A после той ми подари семена от секвоя.
Just add Water & Sunshine!

Force yourself to breathe
My hand is in the air
To stop the cough;
Redirect your sleeves
Spittle leaves the sphere
Can't wash off;
Kiss me kiss me please
I washed behind my ears
The lights are off;
Be careful who you tease
There's an easy chair
On the chopping block;

Careful who you tease

не може някакъв си мъж да определя чувствеността ти
бил той и умен брадат висок иначе симпатяга с очи, които понякога са зелени, а друг път не

който знае какво си мислиш

Yes, you are always patronising me. This is what you always wanted, what you set out to achieve. This is the game you play. You prodded me. You poked me. You stroked me. You teased me. You flirted with me. You sucked me in. You wore your high-heel boots, your short skirt, your low-cut top and you flashed your tits, you tossed your hair. You played with the gear stick. You lied to me! This is all about you. The world has to revolve around you. I'm a driving instructor. I just wanted to do my job. You had no intention of learning how to drive. You had one thing in mind. To reel me in. And why? Because you have to be adored. You've got to be wanted. And you drink it in. And you leave me with a spring in your step and you go off and you fuck your boyfriend and you fuck your girlfriend. And you all drive around in that stupid, little yellow car.

По цели нощи се разхождам по улиците - спокоен и изпълнен с оптимизъм - иска ми се да поздравявам непознати. Да поздравя Луната. "Хей, Луна, кво става?"

Хамилтън Морис, VICE

I go out on Friday night
And I come home on Sunday morning
I go out on Friday night
And I come home on

Sunday morning

We're terrified of one another.
And terrified of what that means.
But we'll make only quick decisions.
And you'll just keep my in the waiting room.
And all the while i'll know we're fucked.
And not getting unfucked soon.
When we get home we're bigger strangers
than we've ever been before.

Миришеше на кратък сън без сънища и продължително неохотно събуждане, на среднощни целувки, истински, с властен език, който целува и изяжда едновременно, и на сутрешни, летливи и сухи, като мъртвите листа, които гората продължаваше недоловимо да рони в мъглата.

Беше ми говорил много, понякога противоречиво, в зависимост от настроението, в което го бях хванал, или от проблясъците минало, които конвулсивно озаряваха проядения му от дрогата мозък. А мозъкът му беше като сирене: перфектен, направо смайващ там, където го имаше, само че гъсто осеян с дупки, които го пронизваха от единия до другия край и не водеха на никъде. Когато пропадаше в някоя от тях, Васко гледаше да завлече поне още някого. В някои случаи беше момиче. В повечето бях аз.

Нямам представа как ще боли.
Колко остава.

Kак ще дишам.

I've kept myself numb for so long that now I actually want to feel something and I can't because no matter where I go, no matter what I do, I always end up back here with you.

Няма нужда от думи.
Няма нужда от действия.
Няма нужда от смяна на посоки в животите ни.
Няма нужда да изоставяме тези, които обичаме, за да обичаме други, които ще ни изоставят.
Няма нужда от нищо.
Няма нужда от нищо.
Няма нужда от нищо.

- Всяка вечер изпада в нещо като летаргия... в състояние близко до кома - споделям нещо, което наскоро бях чел.
- Как така?
- Уморява се до смърт през деня и вечер просто колабира.
- Е защо пък чак така сега!? - възмущава се майка ми.
- Прави по 3000 оборота в минута, докато обикаля цветето и събира прашец. Не спира за миг.
- Е бива ли така! Не може ли да си почине за малко!? - подскача на стола си тя. - Не може ли като врабче да кацне на цветето и така да яде? Да... кълве. Защо трябва да хвърчи постоянно?
- Защото не е врабче.

Look at the light,
it's full of stars.
What's really happening?

Something wonderful.

- Аз някой ден ще съм сам на една яхта, Анастасия. Аз някой ден ще съм скъсал със Системата, ще съм си купил яхта и ще съм отплувал завинаги. Представи си ме, Анастасия, на кормилото на малката ми яхта. С коктейлче в едната ръка и коз в другата. Сам в южното море, поря водите между мусоните на Панама и пасатите на Бразилия, в синия Океан, равен на тепсия.
- Ти, Алексей, някой ден ще си сам на едно бюро в една банка, ето какво ще си. Точно както си сега. Пак добре, че малка яхта си представяш, а не огромна и свръхлуксозна. Но както и да е, ти специално яхта няма да имаш никаква, помни ми думите.

Ще имаш бюро и после - гроб.

- На това трябва да посветиш целия си живот. Защо, според теб, някои хора отиват в манастир и остават да живеят там? Да не мислиш, че само чукат чело в пода? Кефят се страхотно, така се кефят, че ти тук и за хиляда гущера не можеш да го изпиташ. Без да спират, разбираш ли? Сутрин, обед и вечер. Някои дори когато спят.
- И от какво се кефят? Как се нарича това нещо? - попита Колян.
- Различно. Общо взето, нарича се милосърдие. Или любов.
- Чия любов?
- Просто любов. Усетиш ли я, вече не мислиш чия е, за какво е, защо е. Изобщо преставаш да мислиш.
- А ти усещал ли си я?
- Да - рече Володин. - Случвало ми се е.
- И какво представлява? На какво прилича?
- Трудно ми е да ти обясня.
- Добре де, примерно. Като морфина ли?
- Глупости - намръщи се Володин. - В сравнение с нея морфинът е направо боклук.
- Добре де, да не е като хероина? Или като хашиша?
- Не, бе Шурик. Не. Хич не се опитвай да ги сравняваш. Представи си, че си се надрусал с хашиш и се кефиш, да речем, цял ден. Дочука ти се или нещо подобно...
Шурик се изхили.
- После пък цял ден се съвземаш. И почваш да си мислиш: за чий ли ми е изтрябвало?
- Случва се - каза Шурик.
- А това, гепи ли те, не пуска. Ни жена може да те шашне, нито нищо. Ни наркотичен глад те гони, ни абстиненция. Само се молиш да продължава и продължава. Разбра ли?
- И е по-супер от морфина, така ли?
- Много по.

Познавах един комунист на име Цзе Джуан. Той често сънувал един сън - че е красива пеперуда и лети сред тревите. А събудел ли се, не можел да разбере дали пеперудата сънувала, че се занимава с революционна дейност или нелегалният - че пърха сред цветята. Та когато в Монголия го арестували за саботаж, на разпита им казал, че всъщност е пеперуда, която сънува. Понеже го разпитвал лично барон Юнгерн (а той е човек, който много добре разбира тия неща), следващият въпрос бил защо пеперудата е на страната на комунистите. Цзе Джуан отвърнал, че изобщо не е на страната на комунистите. Тогава го попитали защо в такъв случай се занимава с подривна дейност. И той отговори, че всичко, с което се занимават хората, е ужасно и няма никакво значение на чия страна си.
- И какво станало с него?
- Нищо. Изправили го до стената и го събудили.
- А той?
Чапаев сви рамене.
- Сигурно е литнал по-нататък.

Докато съм спал, беше превалявало - склонът, по който се изкачвахме към сградата на имението, беше влажен и хлъзгав. Както вече казах, бях много пиян, и когато почти стигнах горе, се подхлъзнах и паднах в мократа трева. Главата ми се отметна и видях небето, пълно със зведи. Беше толкова красиво, че няколко секунди мълчаливо лежах по гръб, загледан в тях. Чапаев ми подаде ръка и ми помогна да стана. Щом стигнахме до равното, отново погледнах нататък и изведнъж си помислих, че дявол знае кога за последен път съм виждал звездно небе, макар през цялото време то да е било над главата ми - достатъчно бе да я вдигна. Засмях се.
- Какво ти става? - попита Чапаев.
- Нищо - казах и посочих с пръст нагоре. - Красота.
Чапаев погледна и се олюля.
- Красота ли? - попита той замислено - Какво е това красота?
- Е, как? - отговорих. - Как какво? Красотата е абсолютно обективиране на волята на най-високото стъпало на нейната познаваемост.
Чапаев погледа още малко небето, после отмести очи към голямата локва в краката ни и изплю в нея угарката. В отразената върху равната повърхност на водата вселената настана истинска катастрофа - всички звезди потрепераха и за миг се превърнаха в размито сияние.
- Нещото, дето винаги ме е смайвало - каза той - е звездното небе под краката ми и Имануил Кант вътре в нас.

вече ми липсваш, копеле.