- What about love?
- Overrated. Biochemically no different than eating large quantities of chocolate.

и когато тръгнем да пътуваме
небето ще е много синьо
багажа много малко
а усмивките големи

когато минем през
онези големи градове
с много дървета
и спазващи правилата шофьори
аз ще бъда щастлива
ще гледам момичетата
техните коси
стройни крака
и странни големи чанти
с нашивки и значки
ще гледам
момчетата
с наболи бради
маркови очила
и скъсани кецове

ще ми се струват по красиви
от всички хора на света

ще гледам влюбено
сградите с орнаментирани
балкони
и дворовете с огради
от ковано желязо
ще слушам чуждата реч
и ще се усмихвам
на звуците й

дори вкуса на чуждата вода
по измития ръб на чашата
ще е различен

и ще крия липсите си, но ти ще видиш
с колко радост ще се прибирам у дома

защото съм влюбена
в моят град с малко дървета
(ухаят силно на пролет)
обичам припряните шофьори
момичетата без усмивки
с тесни дънки и токчета
обичам момчетата
които говорят и докосват
само когато са пияни
влюбена съм
в соц сградите
залепени до барокови балкони
олющени по всички ръбове
влюбена съм в разговорите
подслушани в тролея
и вкуса на водата
от чешмата
в докторската
(скулптурата й е на момченце
с нарисувани розови прашки)

и никакви липси
не могат да променят това

небе
отразено
по стъклата
на колите

ухае на
липи и лято.

понякога
света е странен
и земята не е съвсем кръгла
и оранжевите завеси приличат на завивки
а завивките приличат на гори
горите приличат на слънца
а слънцата - на сутрини

h

You know, the Greeks didn't write obituaries.
They only asked one question
after a man died:

"Did he have passion?"

юни ухае прекрасно.

You know how when you're listening to music playing from another room? And you're singing along because it's a tune that you really love? When a door closes or a train passes so you can't hear the music anymore, but you sing along anyway... then, no matter how much time passes, when you hear the music again you're still in exact same time with it. That's what it's like.

When you walk in the room everything disappears
When you walk in the room it's a terrible mess
When you walk in the room I start to melt
When you walk in the room I follow you round
Like a dog, I'm a dog, I'm a dog, I'm a lapdog
I'm your lapdog,
yeah.

Did you say it? I love you. I don't ever want to live without you. You changed my life. Did you say it?
Make a plan. Set a goal. But every now and again. Look around. Drink it in. 'Cause this is it.

It might all be gone tomorrow.

Before I fall in love,
I'm preparing to leave

I've got a pocket full of pretty green
I'm gonna put it in the fruit machine
I'm gonna put it in the juke box
It's gonna play all the records in the hit parade
This is the pretty green - this is society
You can't do nothing - unless it's in the pocket
Oh no.

И ето настъпва денят, когато от всички страни, отвсякъде край тебе започваш да чуваш как ябълките капят, капят от дърветата една по една. Първо една там, друга оттатък, после са три, сетне четири и подир това девет, и двадесет, докато завалят отвесно като пороен дъжд, като стъпки от конски копита по меката тъмнееща трева, а последната ябълка от дървото си самият ти; и стои там в очакване на вятъра да отхлаби постепенно ръката ти, вкопчила се в небето и бавно, бавно да те смъкне надолу. Много преди да тупнеш в тревата, ти вече ще си забравил и за дървото и за другите ябълки, за лятото и за зелената трева отдолу.

Ще се сринеш в мрака...

Now I know it wasn't you
Who drove me mad
It was that chemical stuff in my head

“Дали ще се научим да прощаваме
на причинилите ни самота?...”
Георги Илиев

Всяка капка от дъжд -
Изоставяне.
Някой тръгва
по мокрите улици
друг да обича.
Някой още дълго стои
сам на ъгъла.
Мокър до кости.
А е пролет.

Б.П.

вече са зелени дърветата
събудих се днес и на вън
пролет
пълзи
по
пръстите

5:16

Стоеше най-отзад и я гледаше. Самотата на празния автоматичен автобус се разпръсна. Светлините изчезнаха. Автобуса забави ход приготвяйки се да спре на последната спирка.
Тя спеше. Беше се свила на последните седалки и спеше. Изглеждаше не повече от петнадесетгодишна. Под затворените й клепачи очите мърдаха. Сънуваше.
„Последна гара – полицията” – оповести говорителя на автобуса.
Той се наведе и раздруса рамото й.
Очите й спряха да се движат. Вдиша дълбоко разтърквайки лицето си с ръка. Отвори очи. Стресна се когато го видя. Надигна се и седна на седалката.
„Кой си ти”- попита.
„Влизаме в последната спирка”- отвърна той.
„О”- смути се тя –„благодаря”.
Тя разтърка лицето си с длани опитвайки да прогони съня. Той клекна до седалката й.
„Какво сънува”- попита.
Първоначално го погледна стреснато, но след секундите мълчание отвърна:
„Планините”
„Планините не съществуват”
„Това не ми пречи да ги сънувам, пък и какво ти влизат в работата сънищата ми. Разкарай се.”
Той се изправи и застана до вратата.
Автобуса спря и той слезе.

I got too much love, running through my veins,
going to waste.

вечна е само еголюбовта

We didn't come here to be satisfied
We didn't come here to be satisfied
We didn't come here to be satisfied
No... that's pretty difficult.

Like you come to the island and had a holiday. Sun didn't burn you red-red, just brown. You sleep and no mosquito eat you. But the truth is, it bound to happen if you stay long enough. So take that nice picture you got in your head home with you, but don't be fooled. We lonely here mostly too. If we lucky, maybe, we got some nice pictures to take with us.

- So the lion fell in love with the lamb.
- What a stupid lamb.
- What a sick, masochistic lion.

So goodnight my dear
Hope you're feeling well
Hope you're feeling very clear
In this song and rhyme
Thoughts of changes that
Keep ourselves intact

- Ти май се притесни от... починалия? - попита той с привидна разсеяност. Съобрази, че ако Николай се е уплашил, не би искал тоива да се разбере.
- А, не... - отвърна той и млъкна смутено. Канеше се да влезе в ролята на нехаен мъжкар, но си спомни, че Логофетов го е виждал в доста окаяно състояние. След случая с убитя пред кооперацията.
- Мъртвото тяло не е нито грозно, нито страшно - продължи докторът спокойно. - Той е просто много, много уморено. Възприемаш ли го така, стават ясни и други работи.
- Какви?
- Например... - Логофетов се замисли. Търсеше по-обикновени думи, за да не затрудни Николай. - Разбираш колко много неща е видял и усетил този човек, за да се умори така. Започваш да се възхищаваш от тази сложна и велика машина, каквато е тялото. Чрез него стават много неща. Едно от друго по-чудни. Да се усетиш щастлив от радостта на другия - да не е обикновена работа?
- Това всъщност не е ли... душата? - плахо попита Николай и се изчерви.
- Но тялото е нейният инструмент. Съвършен при това.
- Като се съвършен, защо умира?
- Като пораснеш, ще разбереш, че може би умирането също е част от съвършенството.
- Защо тогава вие, докторите спавявате хората?
Логофетов се почеса по главата. Беше затруднен да отговори, но в един момент лицето му просветна.
- Защото и ние сме хора. Страдаме когато някой умира. Дори не приемаме логични неща. Това е - човешка ни работа! Не е ли хубаво и едното, и другото?

Че си отиваме и че не сме съгласни да си отидем?

In the begining of time, the skies were filled with flying elephants. Every night they lay down in the same place in the sky. And dreamt with one eye open. When you gaze up at the stars at night you are looking into the unblinking eyes of elephants, who sleep with one eye open.

To best keep watch over us.

Babe
Oh, dream about me
On the phone
Talking quietly
I wanna be yours
Oh, won't you be mine
Against red skies
For all time

Just dream about
Color fills our lives

Устата Ви е по-неспокойна от очите и властта й е по-голяма. Лявата част на усмивката Ви не прилича на дясната. Дясната сочи надолу като задница на оса. Усмивката Ви слага запетайка, една кратка пауза между мислите Ви.

I'm sorry kid. I'm going to Denver.

Беше красива нощ тази, в която се влюби, с ниско, стъклено небе и голяма луна върху него, и скърцането на студа, и воя на вълците.

и ще забравя че ни е имало
че уморени заспивахме
под сянката на другия

Зимата, както знаем, първата зима, била създадена веднага след изгонването на Адам от Рая. Тогава открил, че дрехата, която носи, за да покрива голотата си, не е достатъчна. Зимата била причина да потърси подслон в една пещера и да се опитва да запали огън с вкоченените си пръсти, да построи по-късно къща и още по-късно - град и стени около града, за да пази къщата. Да работи три сезона в годината, да събира реколтата си в постояния страх от студа и глада, от зимата, която свършва винаги малко след края на силите ни. Накратко казано, цивилизацията произхожда от един мъртъв сезон.