После изрече древното заклинание на неговия свят. Беше го научил от майка си, докато двамата гледаха вечерницата, блеснала в настъпващия мрак над покривите. "На небето първата звезда сияе, нека се сбъдне онова, за което си мечтая."

Роланд не беше романтик по душа, ала познаването на реалния живот му подсказваше, че понякога любовта действително преодолява всички препятствия.

Но, за Бога, този град така вонеше. Най-вече на коли (дизеловите двигатели бяха най-отвратителни), но имаше хиляди други миризми. Не на последно място сред тях бе мирисът на хиляди човешки тела, неприкрит от разнообразните дезедоранти и парфюми. Нима хората не осъзнаваха колко отвратително смърдят, когато са наблъскани така?

Стрелеца забеляза наподобяващите рибена кост очертания на сенките, които се припокриваха, ала сочеха все в една посока. Трябваше да се вгледаш внимателно, за да видиш това, но щом си го видял веднъж, не можеш да го сбъркаш.

Машините обезумяват. Със собствените си очи си видяла това. Хората непрекъснато се залъгват, че винаги ще има още хора като тях, които да правят нови и нови машини. Никой обаче не можа да предвиди това вселенско изтощение, което се е случило.

Всичко винаги се свежда до едно - рече Мия - вярата се пропуква и се заменя с рационално мислене. Забравата, че буренът на разума задушава любовта, че нищо красиво не може да разцъфне от дедукцията и че рационализмът означава смърт.

Бърт винаги казваше: Типове, които толкоз лесно убеждават жените да излязат от гащичките си, започват да си мислят, че няма друго на този свят. Че туй е всичко. Не бива да е тъй. Ние с Миси сме женени от петдесет години и никой от двама ни не бързаше да види другия без долни гащи, и пак се радвахме да седим заедно на масата за закуска.

Дрънкала е на всички. Тя е част от тази култура на купона. Дрън, дрън, дрън. Част от поколението, което се гордее с повърхността си. Искреността за тях е всичко. Искрени и кухи. Искреността им се разлива във всички посоки. Искреност, която е по-лоша от фалша; невинност, която е по-лоша от покварата. Цялата алчност скрита зад искреността. 

Хипердраматизация на най-незначителните емоции. Връзка. Моята връзка. Да си изясним връзката. Отварят си устите и направо ме залепват за стената. Езикът им е обобщение на цялата глупост през последните 40 години. Заключение. Ето им заключение. Студентите ми не могат да понасят да мислят. Искат заключения! Придържат се към официалния наратив, към неговото начало, среда и край - всяко преживяване, независимо колко двусмислено, заплетено или тайнствено, трябва да се подчини на нормализиращото конвенционално клише на телевизонен водещ. Късам всяко хлапе, което започне да ми говори така.

*стеганографията е изкуство и наука за писане на скрити съобщения по такъв начин, че никой освен получателя да не разбере за съществуване на съобщението; това е в противовес на криптографията, при която съществуването на писмото не е скрито, а e самото негово съдържание.

a man's reach should exceed his grasp

Когато съм в състояние на страх, съвсем иначе тече времето. То е безплодно. Не мога да мисля, да наблюдавам точно, да имам хрумвания. Мъртво време. Обхваната от страха, не възприемам света. В ушите ми бучи непрекъснат шум, вместо да достигат отделни различни звукове. Не мога да разгранича думите от принизителния шум в мене. Губя способност да се смея, да потичвам с бликнала енергия, да се радвам, да съм млада. Все съм нащрек. А в състояние нащрек всичко пропущам. Сладките плодове в устата ми добиват блудкав вкус, багрите край мене повяхват. Когато ме е страх, не мога да бъда красива, нито добра, нито изобретателна. Не мога да направя откритие. Не мога да бъда човек.

Архитектът на новото време има чувството, че двете му ръце са пъхнати в безпръсти зимни ръкавици и му е оставен само палецът, за да изпълнява готови проекти, да попълва формуляри, отчети, проектосметни документации. А жадува да работи с всички пръсти на двете си ръце, да осъществи свободно кипящия талант и сили, които напират в тях.

 - Каква е професионалната деформация при един шофьор? Каква душевна промяна става зад волана? Това живо ме интересуваше. Защото както върви светът, бъдещите хора до един ще са шофьори. През тая нощ като видях как Графът замина на своя глава да търси пиано на панаир, подразбрах. Самонадеян - това значи шофьор. Все бърза да надмине всички пред себе си. Не може да понася пред него да се движи друг. С риск на живота си се впуща да изпревари всичко, за да докаже - на кого? - че е най-силен, най-ловък, най-най... Който страда от ниско самочувствие, трябва да шофира. И тъй, бъдещите хора, ще са безогледно самонадеяни, нищо няма да може да ги спре да стигнат по-бързо, най-бързо до точката, където смъртта се кръстосва с живота.

i wear your love every place i go

it suits me well like a coat in the cold

it braces me for the world outside

these fragile walls will fall in time

Две неща го бяха удивили. Едното - характерният почерк на бащата, съвсем същият като неговия, макар че той бе избрал своя сред многото от учебника по калиграфия, защото най-много му бе харесал. Другото - че откри една негова сентенция, която винаги бе смятал за своя, а баща му я бе записал в тетрадката си много преди да се роди той: "Ще ми е мъка да умра само заради едно - че няма да е от любов."

The time you would never trade is equal to the effort made.

Маргарита обърна метлата с четината напред, така че дръжката щръкна нагоре, и вече много бавно се спусна съвсем близо до земята. От това плъзгане сякаш с въздушна шейна изпита огромна наслада. Земята се вдигна към нея и в безформената й дотогава черна маса започнаха да се разкриват нейните тайни и прелести в лунната нощ. Земята се приближаваше към нея и Маргарита вече усещаше дъха на раззеленилите се гори. Тя прелетя над досами изпаренията над една росна ливада, после над някакво езеро. Долу жаби пееха в хор, а някъде далече пуфтеше влак и от това, кой знае защо, й се обърна сърцето. След малко Маргарита го видя. Той пълзеше бавно като гъсеница и сипеше във въздуха искри. Маргарита го задмина, прелетя над още едно водно огледало, в което под нозете й проплува втора луна, тогава още малко се сниши и полетя почти докосвайки с крака върхарите на огромните борове.

Светът му може да е фантастичен и нереален, осеян с неочаквани преки пътечки към величествени водопади, място, където необичайното е възможно и обикновено се сбъдва, което е населено с какви ли не герои с всякакви форми и размери. Той има безброй какви ли не приятели, които непрекъснато идват и си отиват, движат се между измисления му свят и реалния живот - сред нарцисите, динозаврите и надуваемите пояси.