Едно лято. Само едно единствено лято. Едно, цяло, красиво и безкрайно лято. Дори не цялото. Може би само половината. А, може би само пролетта. Все пак никой не знае, само някои възрастни, които живеят в своите крепости, наречени университети. Само те знаят с точност. Но със сигурност е по-малко от едно лято. А през едно лято могат да се случат толкова много неща. Неща които могат да променят всичко. Може да си болен и да изтървеш узрелите череши, които цяла зима са чакали само и единствено теб, за да узреят. А ти да си болен. Брат ти може да ти донесе, но не е същото като да се качиш на дървото и да слезеш чак когато ти изтръпнат краката. Или пък може при някоя силна буря да падне любимото ти старо дърво. След това нещата никога не са същите. Всичко е променено. Стоиш, гледаш и не вярваш как любовта ти е била изтръгната от земята. Болката ти напира, но ти стискаш очи и не й даваш да потече. До вечерта възрастните са прибрали дървото под навеса, за зимата, а когато те пратят в леглото не можеш да заспиш, защото възглавницата ти е подгизнала от тъга. Да. Толкова много неща могат да се променят за едно единствено лято. Дори само за половин.

Мам

- You know, the day I did it I took two razor blades to the bathtub. You know why? Because I knew that once I started to bleed, I'd get weak and I didn't want to drop one blade and leave myself half done. Can you imagine that? Can you imagine hating your life so much that you want to bring a backup razor?
- So what do I tell him?
- There's too much beauty to quit. Tell him that.

There's too much goddamn beauty.

show me the way
to the next little girl
oh, don't ask why

oh, don't ask why

for if we don't find
the next little girl
i tell you we must die

i tell you we must die

i tell you, i tell you
i tell you we must die
oh, moon of alabama
we now must say goodbye