Някой ден, след години, ще се срещнем отново, някъде, случайно, някъде, без да искаме, като остатък от уравнението на Великият План, за тези които вярват, или като глупава и неочаквана случайност, която после не можем да си обясним, за тези които не вярват, ще се срещнем и ще си поговорим, за времето, за работата, за музиката, за онези приятели, които някога са били общи, аз ще питам, защото наистина искам да знам, ти ако питаш, ще е само защото и аз питам, а може би няма да говорим много, може би няма да има нужда от думи и ще мълчим и само ще Чувстваме.

После аз ще кажа (ще ми е много трудно да започна, но когато започна, думите ще се леят):
Чувстваш ли нещо, и ще те погледна, но ти няма да отвърнеш на погледа, изпитваш ли вълнение, трепва ли ти сърцето, нали знаеш Онова подскачане на сърцето, сякаш е стреснато от неочаквано присъствие, това е най-трудното нещо за казване, най-трудното нещо за питане, но ето аз те питам, защото какъв е Смисъла, да не го направя, когато кръвта в мозъка ми се движи толкова бързо, че я чувам, когато разбирам точно какво се случва с мен и знам защо, и дори мисълта ми се усмихва тънко, защото съм знаела всичко това, и е толкова Красиво че се случва, щом се случва, значи всичките книги, филми и песни е имало защо да бъдат изтворени, ето това е моя смисъл, но какъв е смисъла после, когато остана сама, когато страха от отговора ще си е отишъл, а пеперудите ще са замлъкнали.

Тогава, може би изплашен от тихата болезненост на думите ми, ти само ще поклатиш глава, но ако не поклатиш глава, ще кажеш:
Не.
А аз ще продължа да те обичам.

тази улица
като приют
под небето
винаги ще намери начин
да ни събира,

когато се разпилеем

They take pictures of mountain climbers. At the top of the mountain. They're smiling. Ecstatic. Triumphant. They don't take pictures along the way, 'cause who wants to remember the rest of it? We push ourselves because we have to, not because we like it. The relentless climb. The pain and anguish of taking it to the next level. Nobody takes pictures of that. Nobody wants to remember. We just want to remember the view from the top. The breathtaking moment at the edge of the world. That's what keeps up climbing. And it's worth the pain. That's the crazy part. It's worth anything.

- You're an unseen presence, like the Wizard of Oz.
- He was a fraud.

Това е, което е.
Погледите ни се кръстосват през стъклото. Тя не разбира нищо. Шрифтът е светлосив и може да бъде забелязан само ако се вгледаш внимателно и използваш тялото на стоящия отсреща човек като тъмен фон. Дърпам от цигарата и повтарям първия ред.
Това е, което е, казвам бавно.
Изпускам дима срещу нея, насочвам го направо и той улучва стъклото, след което се разпилява като атомна бомба. Клара гледа към мен. След това повдига вежди и се засмива.
Е отеок, казва тя, е авот.
Нещо ме прерязва в стомаха, не е ясно дали е защото усещам радост или болка, или просто защото не съм ял нищо от няколко дни. Дърпам пак от цигарата, така че огънчето да загризе от филтъра и се съвземам.
Това е, което е, казва любовта, прочитам.
Атвобюл авзак е отеок е авот, казва Клара.
Така четем всички строфи. Когато стигаме до най-долния ред, клякаме, аз допирам лицето до коляното си и незабележимо бърша бузите си в плата на панталона.
Стига толкова, казвам, хубаво беше.
Клара илиза от мястото си зад стъклото и идва при мен.
Ешеб овабух, казва тя.
Въпреки че това никъде не е написано.

Аз съм Аз. Ти си Ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. И знам, че и ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото Аз съм Аз и Ти си Ти. И когато Ти и Аз се срещнем е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи.