Надежда. Какво друго му трябва на човек. Липсата на надежда обезкуражава хората. Спомням си как в Ню Орлиънс живеех на две захарни пръчки от 25 цента на ден, и така със седмици, за да имам свободно време да пиша. Гладът за съжаление не подобрява изкуството. Само му пречи. Душата на човек е вкоренена в стомаха му. Човек пише по-добре, след като е изял телешки бифтек и е изпил половин бутилка уиски, отколкото след като е изял една захарна пръчка от 25 цента. Митът за гладуващия творец бе измама. Когато веднъж осъзнаеш, че всичко е измама, ставаш мъдър и започваш да гориш и колиш себеподобните си. Ще построя империя върху съсипаните тела и съдби на беззащитните мъже, жени и деца - ще им го набутам целия. Ще им покажа аз на тях!

Чудех се как се е справял преди да се появя. Установих, че в такива моменти имаше нужда някой да му говори, да побутва мисълта му в разни посоки, докато не успее да залови някоя от тях и да излезе от дупката. Възможно беше, разбира се, без чуждо присъствие това изобщо да не му се случваше. Както повечето осакатени хора, сигурно се беше научил да поддържа някакво крехко ежедневно равновесие, от което се отклоняваше само в краен случай: строго определени мисли, внимателно подбрани спомени, относителна безчувственост към заобикалящия свят, никакви планове.

Прав беше като казваше, че не е съвсем жив.

what's it like to be back?

you see things in life and you're bit surprise what you see. life, your whole life, is changes. you go through changes in your life. one second you've got it made. next second you're down in the dumps. and it goes back and forth throughout your whole life. one second you've got the most beautiful girl in the world next second you don't even have a girlfriend no more. and it goes back and forth and back and forth, you known. and this is life man, it's changes. this is what you gotta go through. throughout your whole lifetime.

never
never

land

Говорихме си, а после мама каза, че ни е виждала отстрани, да вървим, а усмивките ни, сякаш знаем някаква много голяма тайна, която никой друг не знае.

ти си твърде добра за този свят. имаш твърде много любов, която искаш да дадеш, и получаваш твърде малко любов. хапка по хапка. но не очаквай никаква любов от една тоалетна чиния. можеш да очакваш само безразличие. това е, което ти дават тоалетните чинии – безразличие.

н. п.

Thursday I don't care about you
It's Friday, I'm in love