So if you love me
Won't you let me know?
If you love me
Won't you let me know.

септември беше по-хладен от колкото очаквах.

Nothing can come close
To this familiar feeling
We say it all without

Ever speaking

The weight of my words
you can't feel it anymore...

всичките ми дрехи ухаят на миналата зима.

I run. I run until my muscles burned
and my veins pumped battery acid.

Then I run some more.

слънце по кожата
игра в пясък
бели чаршафи
бисквити с шоколад
голи праскови
мокрото от банския
мраморни стълби
пътеката на долу
водата под ъгъл
двора с котки
кости от риба
сока от манго
разлят на веранда
на върха на морето
от горе
гордо висят небесата
всяка сутрин шума от вълните
я буди нежно
о, всяка вечер пак тъй
я приспива

само три нощи
и четири дена

и това е
някак достатъчно

защото шума на софия
й липсва
той не я приспива
и я буди тежко
той е възпълен и цветен
ах, неговата поетичност
бие морето
в нейната лична война
на световете

ще се върне тук
може би след няколко години
но ще минат три нощи
и ще иска да си замине
заминаването ще е завръщане
разбира се
в завърнах
има повече от
в заминах

Failure is always the best way to learn,
retracing your steps until you know,
have no fear your wounds will heal.

тъжно ми е, че те загубих
и също че е септември.