Time is so short and I’m sure
There must be something more

надявам се и морето да стане мое.

- Това гаджето ти ли беше?
- Не, аз нямам гадже.
- Изглеждате близки.
- Да, все още сме нещо като приятели и все още правим секс.
- Ха-ха, тогава?
- Не се обичаме.
Високо вдигнати вежди.
- Аз го обичам, той мене не.
Пауза.
- Аз го обичам през цялото време, той само когато сме заедно.

Колко ми се иска да
погледна луната,
да я изпия
и тя да ме изпие,
да видя, че е
моя
моя
моя!

Яна Илинда.
Яна Илинда.
Яна Илинда.

Била кръстена на двете си баби, така го забавляваше тази история навремето, че била кръстена на двете си баби, едната Яна, другата Илинда, и двете били еднакво хищни към единствената си внучка. Затова я кръстили Яна Илинда и баща й веднага установил, че в името имало мистична музика. И двете баби я наричали пред хората с името на другата, за да покажели, че държат много повече на името на другата отколкото на собственото си, а когато оставали насаме с нея я прегръщали и се обръщали към нея така, както самите те се казвали. Това било смайващо за Яна Илинда в началото. Тя не можела да разбере дали се казва Яна или Илинда, затова умолявала на ум, понеже тогава все още не говорела, умолявала на ум всички да се обръщат към нея с Яна Илинда, защото само така се чувствала цялостна и спокойна, но те или не я чували, или говорели помежду си, че истинското й име е много дълго и трудно за произнасяне. По този начин всъщност изказвали неодобрението си към причудливото съчетание, което, изглежда, само баща й харесвал, дори написал соната, вдъхновен от името на дъщеря си, а когато в училище разбрали слабостта й, нарочно почнали да й викат ту така, ту иначе.

била, уютна, тиха, с балкон, който гледал към вътрешния двор на къщата, пред балкона имало вишна, клоните на вишната почти се допирали до прозореца, така че когато вишната разцъфтявала... нали си представяш Теодор, когато тази пролет вишната разцъфтя или когато навън валеше дъжд и имаше буря - как клоните и бурята се блъскаха в стъклата на прозореца, като че ли вишната искаше да влезе при мен, да се скрие, толкова е странно когато живеем в близост до дърво, Теодор, дърветата като че ли толкова много се грижат за нас, а ние не ги забелязваме, Теодор, непременно те съветвам да заживееш в близост до някое дърво някога и да се вглеждаш в него и да го усещаш в сезоните, това непременно ще помогне на писането ти и живеенето ти въобще, Теодор, просто едно дърво до което да живееш

Забавляваха се и се наслаждаваха на предизвестените си реакции, на шегите, на забележките, на очакваните изблици, на внезапното опулване, на взаимните си леки, подли номерца, смехът им избухваше по пустите неделни улици, както избухват слънца, Деян и Бояна, родените заедно от една и съща утроба, разкъсани заради капризите на Нина и Стефан

как само ужасно звучат имената им!, изсмя се Бояна, не като нашите

наистина не може да има нищо общо между Стефан и Нина, знаеш ли? Колкото и дълго да повтаряш имената им, от тях нищо не се появява, никакви звуци

аз мисля, че те никога не са се обичали, продължи Бояна, как може да обичаш един човек, а след това да спреш да го обичаш? Деян, можеш ли да ми отговориш на този въпрос? Ако обичаш един човек, то е завинаги, нали? Ти можеш ли да престанеш да ме обичаш или аз теб?